„Непотопимата“ Вайълет – жената оцеляла на три „непотопими“ кораба

автор Емил Велков


Публикувано на 07 Април, 2020 в 12:29 PM 858 12



Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:


Всеки един от нас е чувал легенди за велики мореплаватели и пътешественици. Хора, които са били готови да погледнат смъртта в очите. Да направят невъзможното. Да спасят приятелите и себе си. Да продължат да се борят, дори когато всички обстоятелства са срещу тях. Едва ли е случайно. Морето изгражда силни личности с още по-силни характери. Много взема, но и много дава. Това е историята на една корабна стюардеса и медицинска сестра. Историята на „Госпожица непотопяема“.

Ранни години

На 1-ви октомври през далечната 1887 година, в местността до Баия Бланка, Аржентина, в семейство на ирландски емигранти се ражда малко момиче. Вайълет е дъщерята на Уилям и Катрин Джесъп, които в средата на 1880-те години си търсят работа в Южна Америка. В семейството се раждат девет деца, но три от тях умират. Трудностите и несгодите за Вайълет започват от детството. Като най-голямата дъщеря тя се грижи за своите братя и сестри. Идва шокираща вест. Лекари съобщават на Вайълет, че е болна от туберкулоза. В онези години това е едно от най-смъртоносните заболявания. На момичето му остават няколко месеца живот. Нещо обаче се случва. Вайълет не просто се връща към живота, но и напълно се възстановява от коварната болест.

Когато момичето навършва 16-годишна възраст, по време на операция бащата умира. Семейството решава да се върне във Великобритания, където Катрин започва работа като корабна стюардеса на компанията Royal Mail Line, а Вайълет посещава девическо училище за монахини. Скоро майката се разболява тежко и не може да се грижи за децата си. Вайълет напуска училище. На 21 години, за да е в състояние да гледа роднините си, тя решава да започне работа, следвайки примера на Катрин – да стане камериерка на трансатлантически лайнер. Има проблем. Тя е още девойка, а в началото на XX-ти век жените на средна възраст доминират в гилдията на стюардесите. Освен това Вайълет е възприемана като субект, способен да разсейва, както екипажа, така и пътниците, имайки предвид нейната крехка възраст. Може би критиките не са безпочвени, след като по време на кариерата си тя получава минимум три предложения за брак и от двете страни. Джесъп е изобретателна. Справя се с въпроса, като решава, че трябва да изглежда по-стара и не толкова привлекателна. Загрозява външния си вид и дрехите си, а резултатите от интервютата за работа не закъсняват. Наета е на парахода „Ориноко“, притежаван от Royal Mail Line. Работи на кораба за известен период от време, като през 1908 година се премества в компанията White Star Line. Девойката е разпределена на кораба „Маджестик“, но през 1910 година е прехвърлена на „Олимпик“. Започвайки работа на новия кораб, Вайълет не предполага, че смъртта е до нея.

„Олимпик“ – най-големият пътнически кораб

Първоначално Вайълет изпитва резерви към White Star Line. Основни причини са северните маршрути на лайнерите и носещите се слухове за претенциозните и надути пътници. На 14-ти юни 1911 година, когато е на 23 години, Вайълет е на борда на „Олимпик“. Трябва да се отбележи, че това е най-големият пътнически кораб по онова време и един от най-луксозните. Той е с 30 метра по-дълъг от всеки друг кораб. Макар и дългите работни часове, надницата на Джесъп не е висока. Отделно тя има притеснения относно разписанието и евентуалното лошо време, което може да настъпи. Благодарение обаче на американците на борда тя поема с чувство на ентусиазъм задачата. По нейни думи те са били значително по-мили към нея от англичаните.

По време на петия търговски рейс на „Олимпик“, на 20-ти септември 1911 година се случва най-страшното. Чува се силен шум и всичко се разклаща за миг. В близост до остров Уайт, в южната част на Великобритания, при неуспешна маневра „Олимпик“ се сблъсква с бронепалубния крайцер „Хоук“, създаден с една-единствена цел – да праща на дъното всеки плавателен съд, който му се изпречи на пътя. Катастрофата е с голям мащаб, като и двата кораба получават значителни щети. С 14-метрова пробойна под водолинията два от отсеците на „Олимпик“ се наводняват почти внезапно. Като по чудо няма жертви и всички хора на борда се отървават без наранявания, а корабът не потъва. След инцидента „Олимпик“ успява да се придвижи обратно до пристанището в Саутхемптън.

 

След такива моменти човек е изправен пред кръстопът. Да продължи ли? Или да поеме по друг път? За Вайълет страстта към морето и пътешествията е нестихваща. Решава да продължи да работи като стюардеса и след ремонта на „Олимпик“ се връща на борда. Минава известно време. Компанията построява нов кораб – най-големият, правен някога. Казва се „Титаник“ и има нужда от симпатичен и вече опитен персонал. Славата му се носи с прозвището „непотопим“. Дали това е истина?

15.04.1912 г. Титанът не е непотопим

След като получава покана за работа на борда на „Титаник“, Вайълет не знае как да реагира. Подтиквана от семейство и приятели, все пак решава да приеме. На 10-ти април 1912 година, една година след инцидента с „Олимпик“, тръгвайки от Саутхемптън до Ню Йорк, Джесъп става част от първото и последно пътуване на знаменития кораб. Четири дни по-късно – вечерта на 14-ти срещу 15-ти април, в района на южния Атлантик „Титаник“ се сблъсква с айсберг. Случилото се след това е известно на целия свят. За два часа непотопимият титан се наводнява напълно, пречупва се на две и потъва заедно с около 1500 души. Едва 711 успяват да се спасят.

В своите мемоари Вайълет описва преживяното. Тя е трябвало да стои на палубата, облечена със спасителна жилетка, и да бъде пример за това, какво трябва да правят пътниците, които не говорили английски. При трудности със следването на инструкциите, обръщали се и наблюдавали действията на Джесъп. От смъртта я спасява лодка номер 16, но преди да се погрижи за собствения си живот, тя помага на жени и деца да се настанят в спасителните съдове. Качвайки се, един от офицерите подава на Вайълет бебе, за което да се грижи. На сутринта на 15-ти април след осем часа на спасителната лодка оцелелите от трагедията са спасени от минаващия трансатлантически пътнически кораб „Карпатия“. Докато са на борда, непозната разгневена жена, за която Джесъп предполага, че е майката, изтръгва бебето от нейните ръце и изчезва, не изричайки и дума.

Плаващата болница – „Британик“

След началото на Първата световна война съгласно договори с правителството, през 1915 година един от лайнерите на White Star Line – „Британик“, е превърнат в болница, като бива пребоядисан в бяло и изрисуван с червени кръстове. По това време Вайълет работи като медицинска сестра в британския Червен кръст. По-късно се качва на борда на „Британик“. След пет успешни курса до Близкия изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, на 12-ти ноември 1916 година корабът тръгва на последното си пътешествие. В утрото на 21-ви ноември в Егейско море се случва поредната злополука. Чува се необяснима експлозия. Капитан Чарлс Бартлет прави всичко по силите си, за да спаси кораба. След няколко минути става ясно, че неизбежното ще се случи. 57 минути по-късно „Британик“ потъва.

И до ден днешен не е ясна причината за взрива. Най-достоверните версии са свързани с удар в мина, поставена от немските войски, или атака от торпедо. В началото над 1000 души са спасени, като 30 души намират края си. Но потъването не е всичко. Много от спасителните лодки се превръщат в лодки на смъртта, защото биват засмукани от витлата под плавателния съд. С голяма доза смелост Вайълет успява да скочи от лодката си, точно преди това да се случи. Вследствие на инцидента тя получава сериозно нараняване на главата, но за пореден път остава жива и в сравнително добро здравословно състояние. По време на профилактичен преглед година по-късно Вайълет разбира, че в онзи ден е получила фрактура на черепа. Не спира да работи по корабите през целия си живот. След трагедията с „Британик“ си взима кратка почивка, като се връща отново в White Star Line през 1920 година.

След трите катастрофи

Понякога човек продължава да прави това, което е в кръвта му, независимо от всичко. И три катастрофи не са достатъчни. И три срещи със смъртта не променят нищо. Не могат да спрат желанието, волята и духа. Не и за Вайълет.

В края на 30-те години на XX-ти век Джесъп се омъжва, но нейният брачен живот продължава едва шест месеца. На 61-годишна възраст през 1950 година, след общо 42 години в морето, Джесъп се пенсионира, а в следващите години се занимава с това, което обича – птицевъдство и градинарство.

През една студена бурна нощ след войната Вайълет получава неочаквано обаждане. Жена я попитала по телефона дали при потъването на „Титаник“ е спасила едно бебе. След отговор „Да“ от отсрещната страна се чули думите: „Аз бях това бебе“.

На 5-ти май 1971 година на 83-годишна възраст Вайълет Джесъп умира от сърдечна недостатъчност.

Легендата на „Госпожица непотопяема“ остава жива и до днес.

 

Източници: Filterdigest.com, Framar.bg, Vesti.bg
Снимки: Интернет
Подготвил аудио статията: Габриела Панайотова

Вашият коментар