Вашку да Гама – кратка история за големия мореплавател

автор Емил Велков


Публикувано на 14 Май, 2020 в 7:04 PM 231 5



Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:


„Не се боя от тъмнината. Истинската смърт е за предпочитане пред живот без живеене.“

Съществуват хора, които са способни да оставят трайна следа в обществото и света. Непобедими, несломими, неотказващи се. Не става дума за добро и зло, редно и нередно. Говорим за характер. Понякога велики дела се извършват от обикновени хора. А понякога е обратното. Кое е по-важно – да бъдеш велик човек приживе или да оставиш нещо велико след себе си?

Без съмнение личността, която ще разгледаме, е противоречива. Не е на герой, нито на злодей. Засега ще използваме следната дума – Мореплавател.

Ранни години

Края на XV-ти век – времето на Великите географски открития. Епоха, в която смелостта, дързостта и авантюрата завладяват съзнанието. Непознати земи и чужди морета, лъскаво злато и аромат на подправки. Хората изведнъж разбрали, че Земята не е плоска, а кръгла. Европа не била света. Светът вече бил нещо повече. Цяла една вселена започнала да се разкрива пред смелите мъже на Средновековието.

В тези времена преди около 550 години в Синиш, рибарско селище и едно от малкото пристанища в Алентежу, на югозападния бряг на Португалия, се ражда Вашку да Гама. Той е третият от петимата синове на Ещевау да Гама и Изабел Содре. Два века по-рано прадядо му – Алпаро Аниес да Гама, участва в превземането на града от маврите. През 60-те години бащата на Вашку, Ещевау, е рицар от свитата на херцога на Визеу Фернанду и е назначен за губернатор на Синиш. Малко по-късно се издига в прословутия военен Орден на Сантяго на меча, като едно от задълженията му е да събира данъците и да управлява имотите на ордена в региона. По майчина линия дядото и чичото на Вашку са рицари, членуващи в Ордена на Христос – пряк наследник на португалския клон на Ордена на Тамплиерите, разпуснат през 1312 година в цяла Европа. Но тук не.

Средата в голяма степен определя човека. Истории за рицари, славни завоевания и приключения са в главата на Вашку от дете. Макар сведенията за първите му години да са оскъдни, предполага се, че е учил в Евура, един от 18-те окръга на Португалия, където придобива познанията си по математика и навигация. През 1480 година, следвайки примера на баща си, Вашку да Гама се присъединява към Ордена на Сантяго на меча. Дванадесет години по-късно крал Жуау II възлага на младия авантюрист мисия до Сетубал и Алгарви, където арестува френски кораби в отговор на мирновременни действия на французите срещу португалски кораби.

Експедицията – пътят към велика цел

С идването на власт на крал Жуау II, който обръща поглед към приходите от презморската търговия като средство за утвърждаване на кралската власт срещу аристокрацията, той възнамерява да се включи в печелившия обмен с подправки от Азия. Разузнавателни мисии до Индия и Източна Африка са изпратени по суша.

Така на дата 8 юли 1497 година е положено началото на велика цел. Вашку да Гама е избран да ръководи португалския флот към Индия в търсене на морски път от Западна Европа към богатия Изток. Флотилията – четири кораба, два от които построени специално за експедицията: каравела и товарен кораб. Екипажа – най-опитните 170 навигатори в Португалия, сред които Перу ди Аленкер (участник в експедицията на Бартоломеу Диаш за успешното заобикаляне на нос Добра надежда), Перу Ешкобар, Жуау ди Куимбра и Афонсу Гонсалвиш.

Експедицията стартира от Лисабон, водейки се по пътя на предходните плавания край бреговете на Африка, Тенерифе и Кабо Верде. Достигайки до бреговете на Сиера Леоне, за да избегне неблагоприятните течения, Вашку да Гама изслушва съветите на своя екипаж. Той сравнително се отклонява и поема курс на юг към открито море. Така ескадрата пресича екватора.

Плаването се счита за успешно и на 4 ноември 1497 година е достигнат африканския бряг в залива Сент Хелина (32° 40` ю.ш.). В последствие е открито и устието на река Грейт Берг. За повече от три месеца корабите изминават над 6 хиляди мили в открито море, с което превръщат експедицията в най-дългото плаване далеч от сушата за своето време. Разстоянието между западната и южната част на Африка, в нос Добра надежда, е изминато сравнително леко, защото вече е документирано от Бартоломеу Диаш. Най-голямото препятствие е кавга с племе от местни бушмени в Южна Африка. Смъртта си намират няколко от тях, като след инцидента флотилията вдига котва и потегля. Тук можем да кажем, че вина имат и двете страни.

Така около дата 16 декември Вашку да Гама преминава устието на река Грийт Фиш, която е повратната точка за експедицията. Вече плава в непознати и неизследвани води. В края на ноември се насочва на север по източния бряг на Африка, като се спира при днешните Мозамбик, Момбаса и Малинди. Интересен факт е, че поради наближаването на Рождество Христово, флотилията кръщава бреговете, край които минава, с името Натал, буквално значещо „рождественски“.

След като флотилията спира да зареди в контролирания от арабите днешен Мозамбик, изпада в конфликт със султана. Той е обиден и не оценява подобаващо качеството на донесените като дар стоки от Вашку да Гама. С напредването си по крайбрежието мореплавателят се занимава с пиратство и плячкосва по-слаби мюсюлмански търговски кораби. Ето защо в Момбаса, днешна Кения, португалците посрещат враждебност и отново са принудени да отплават внезапно. Но отплават подобаващо. На заминаване те обстрелват крайбрежните села.

Странна личност е Вашку да Гама. Странно е и времето, в което живее, странни са обстоятелствата. С помощта на местен навигатор Вашку да Гама успява да прекоси Индийския океан и да достигне брега на Индия при Каликут, сега известен като Кожикоде, през месец май 1498 година. Ескадрата пристига в Кападу, близо до Каликут, на дата 20 май. Тогавашният крал на местността Заморин, който пребивава във втората си столица Понани, бързо се връща в Каликут, чувайки новината за пристигането на чужди мореплаватели. Вашку да Гама е посрещнат с традиционно гостоприемство и пищно шествие. Уви преговорите със Заморин не дават конкретни резултати. На въпрос „Какво те доведе тук?“ португалецът отговаря, че са дошли „в търсене на християни и подправки“. Историята се повтаря. Подаръците, които Да Гама изпраща на Заморин като дар от краля на Португалия, а именно: четири наметала от червен плат, шест шапки, четири клона корали, дванадесет алмасари, кутия със седем медни съдове, скрин със захар, две бъчви от олио и бутер мед, му се струват банални и не успяват да му грабнат вниманието.

Защо няма злато или сребро? В главите на мюсюлманските търговци се пробужда съмнението, че Вашку да Гама е само и единствено обикновен пират, не кралски посланик. Крал Заморин иска португалецът да плати мито в злато, както повелява добрата търговска традиция. Обиден от отношението към него и екипажа му, Вашку да Гама пленява в робство няколко представители на хиндуистки касти и шестнадесет рибари.

След експедицията

10 месеца плаване по-късно от стартирането на експедицията от четири кораба се връщат два, от екипажа – около 55 души, по-малко от една трета от мореплавателите. В съществената си цел – да се сключи търговски договор с Каликут, тя се проваля. За жалост, португалецът претърпява и лична трагедия. Брат му – Пауло да Гама, който е част от екипажа по време на експедицията, се разболява и умира по пътя на връщане. Въпреки всичко донесените от двата кораба подправки са продадени с голяма печалба за короната и Вашку да Гама справедливо получава заслугите за откриването на пряк морски път до Азия.

В Каликут мореплавателите успяват да закупят подправки и скъпоценни камъни в обмен на португалски стоки и вещи. Значителен доход донасят и пиратските операции в Арабско море. Колкото до същината – експедицията изяснява какви огромни изгоди може да донесе непосредствената морска търговия с Индия при съответната икономическа, политическа и военна организация.

Вашку да Гама – мореплавателят, който се превърна в легенда. Герой за едни, враг за други. Неговото откритие очертава мисията на Португалия към богатствата на Изтока. Португалският крал му дава уникалната титла „Адмирал на Индийския океан“.

Съдбата и времето са пред да Гама. Следва втора експедиция и още много авантюри. Такива, каквито може би си е представял. През 1524 година е назначен за вицекрал на Индия. Пристига в Гоа, а след това се премества в Кочин, където на 24 декември умира от малария. Погребан е в църква в Кочин, построена през 1503-та. 14-години след края на земния му път, португалският крал решава, че тленните му останки трябва да бъдат върнати в Португалия. Изпратена е експедиция, която да ексхумира тялото и да го докара в Лисабон. Така Вашку Да Гама е погребан за втори път в манастира Жеронимуш в Лисабон. Точно в този манастир през 1497 година Вашку да Гама и екипажа му прекарват в молитви нощта преди първата експедиция към Индия. Днес манастирът е паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а в индийския град Кочин празният гроб и църквата продължават да бъдат посещавани от туристи.

Може би старата максима за света е вярна. Той не е нито бял, нито черен, дори не и сив. Светът е в безброй нюанси. Минало, настояще и бъдеще. За финал бихме могли да кажем следното. Легендите съществуват.

Подготвил аудио статията: Габриела Панайотова
Източници:
wikipedia.org
culturespace.bg
bnr.bg

Вашият коментар