Трагедията при Халифакс или как параходът погубил града…

В началото на Първата световна война параходът „Монблан“ бил купен от френската корабна фирма „Компни женерал трансатлантик“. По искане на адмиралтейството, което при война имало право да се разпорежда с търговския флот на страната, „Монблан“ станал спомагателен транспорт от военноморския флот на Франция.

Вечерта на 5-ти декември 1917г.
под командването на капитан Айм льо Медек „Монблан“ пристигнал от Ню Йорк на външния рейд на Халифакс, където приел офицера за свръзка лейтенант Фримън. Той казал на капитана: „ Ако от моят кораб не последват допълнителни сигнали, можете да вдигнете котва и да влезте в залива веднага, щом позволи видимостта. Предполагам, че това ще бъде утре в 7 и 15 сутринта“. Лейтенантът съобщил на Льо Медек номера, който сутринта трябвало да бъде вдигнат на флажния семафор по фалите на фокмачтата.
Същата вечер на 5-ти декември 1917г., на 6 мили от „Монблан“, в залива на Халифакс, стоял на котва, натовареният и готов за излизане в морето, норвежки параход „Имо“ – малко по-голям от „Монблан“ и по-дълъг. През тази мразовита зимна вечер капитан Хаакан Фром не успял да изведе „Имо“ от залива, тъй като баржата с въглища пристигнала до борда му, не в 3ч. след обяд, както било уговорено, а в 6ч., когато над залива се спуснал сумракът и вратите на боновото заграждение били вече затворени.

6-ти декември 1917г. 07:00ч.         .
Капитан Льо Медек заповядал да се вдигне котва и подал на третия щурман бележката с номера: „Наберете този номер с флаговете на международния двуфлажен семафор и го вдигнете на фалите“. След като изпълнил заповедта, Левек застанал до щамбайна, а вахтеният моряк заел мястото си до щурвала. Когато от машината съобщили за готовността, пилотът наредил: „Среден напред“ и „Монблан“ се отправил по фарватера към залива Бедфорд.             .
Приблизително по същото време в залива на Халифакс вдигнал пара „Имо“. Той вдигнал котва в 8ч. и 10мин. сутринта. Пилотът, като давал от време на време команди на кормчията, уверено водел кораба между съдовете, стоящи на рейда. Той заповядал да се увеличи скоростта и когато „Имо“ наближил пролива Те-Нароуз, скоростта му била равна на 7 възела.
Пътят между остров Макнал и нос Плезнант бил затворен от минно поле, което имало само един фарватер.             По същото време „Монблан“ наближава със скорост 4 възела боновото заграждение с противолодъчни-те мрежи. Боновете продължа-вали от нос Ейвез до вълнолома на новата мор-ска гара.  На сигналната мачта бил вдигнат знакът, че минаването е разрешено. Пилотът на „Монблан“  Френсис Маккей твърдо помнел, че съгласно с Правилата за предпазване от сблъскване на море той трябва да насочи кораба вдясно, към брега на Дартмут. След 15 минути той вкарал кораба в източната врата на мрежовото заграждение на залива. Видимостта била отлична. До залива Бедфорд оставал най-лекия участък от пътя… .
Скоро пилотът Маккей забелязал един параход да излиза от завоя на пролива. Това бил „Имо“. До него имало приблизително три четвърти миля. Той се движел по курс, пресичащ курса на „Монблан“. От френския параход по посока два румба от лявата скула виждали ясно десния борд на норвежеца. „Изглежда, този простак иска да ми сече курса – промърморил Маккей. – За какъв дявол не си върви в своята част на фарватера? Я по-добре да му дам сигнал.“. „Монблан“ дал един къс сигнал, означаващ, че корабът изменя курса си вдясно. От предпазливост Маккей искал да отбие парахода още по-надясно и предал долу по телеграфа да се намали до минимум скоростта. Още не била заглъхнала свирката на „Монблан“ , когато „Имо“, прекъсвайки го и нарушавайки всички правила, дал два къси сигнала, които означавали „Изменям курса си наляво“.

Параходът „Монблан“

Пилотът и капитанът на „Монблан“  били убедени, че корабът отсреща ще отбие вдясно и ще се доближи до средната линия на фарватера съгласно с изискванията на правилата. Сега обаче върху „Монблан“ буквално връхлитал отгоре му насрещният, при това по-голям кораб. „Монблан“ започнал да обръща надясно, а „Имо“ вляво. Корабите бързо се доближавали…
На капитан Льо Медек му оставал само един изход , за да избегне сблъскването – да отбие вляво и да пусне „Имо“ от към десния си борд. Разстоянието между параходите било вече 50м. Маккей дръпнал въженцето и дал два къси сигнала. Едновременно с това капитанът, който веднага схванал маневрата на пилота, викнал на кормчията: „Ляво на борд!“. И макар, че машината била спряна, кораба продължавал да се движи по инерция и да слуша кормилото. „Монблан“ бавно се отдалечил от брега и двата парахода се оказали успоредно един на друг с десните си бордове на разстояние 15м. Изглеждало, че опасността от сблъскване е отминала.
Но тук се случило непредвиденото. Едва „Монблан“ отбил вляво и започнал да се разминава по десния си борд с норвежеца, когато „Имо“ подал три къси сигнала, с което давал да се разбере, че машината му работи на заден ход. „Монблан“ направил същото – дал реверс на машината и три къси сигнала. Двата кораба започнали да се раздалечават с „кърмата напред“. Но кормилото на „Имо“ оставало прехвърлено на левия борд, което при машина , работеща на „пълен назад“, отбило носа му надясно – право на борда на „Монблан“. След няколко секунди носът на норвежеца ударил със сила десния борд на „Монблан“ в района на първия трюм. Всички, които се намирали на мостика на „Монблан“ в момента на удара замръзнали от ужас по местата си. Само екипажът на „Монблан“, пилотът Маккей и командването на морския щаб в Халифакс знаели за секретния товар на борда на френския параход.
„Ние сме натъпкани с взрив“