Черният принц погубен от Черно море

автор Йорданка Йорданова


Публикувано на 29 Ноември, 2019 в 7:56 PM 630 0



В дълбините на Черно море се крият стотици потънали кораби, пазещи вековни тайни, неразгадани мистерии, безсметни богатства и още толкова никому неразказани истории. Черно море се слави с история, датираща от векове, с богатства, представляващи интерес както за учени, така и за иманяри, търсещи само материалните облаги. Историята на Черния принц е история на кораб, натоварен с баснословно количество злато под формата на гвинеи, които щели да послужат за възнаграждение на съюзническите войски в Кримската война, която избухва на 05.10.1853г.

През далечната 1854г. във водите на р. Темза е пусната на вода тримачтовата винтова фрегата “Принц”, творение на легендарния британски строителен инженер Исамбард Брунел. Той реализира множество проекти, които революционизират обществения транспорт и съвременното инженерство. По време на кратката си кариера проектира и първият тунел под плавателна река и създава парахода SS Great Britain, който освен, че е най-големият кораб за времето си (1843г.), но и първият витлов презокеански параход. Брунел първи въвежда стандарта за качество на корабната стомана. Металното тяло на кораба е в гарваново черен цвят и е с 2700DWT.

Избухналата през 1853г. Кримска война предопределя съдбата на хиляди хора в Европа и части от Азия, но и на Черния принц. Този дълъг военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство поставя в тежко положение Турция като съюзническа сила. Английското правителство наема над 200 търговски съда за превозване на войската и мунициите си до полуостров Крим- центъра на военните действия. Сред тези кораби е и Принц. Разбира се, има много и различни сведения относно вида на превозвания товар- според едни е траспортирал част от 46-ти полк и отряд водолази с водолазен апарат, който е бил предназначен за взривяване на потопените руски кораби. Според англичаните, целият товар възлиза на около 700хил. тогавашни британски лири и се е състоял предимно от зимни дрехи и от стоки от първа необходимост. Други заявяват, че фрегатата бива натоварена с колосално количество златни гвинеи, които щели да послужат като заплата на войските. Непотвърдена информация сочи, че са били разпределени в около 30 бурета, които били съхранявани в трюма, като експерти смятат, че в наши дни товарът би струвал около 2млрд. долара.

Ураганът

Още в ранни зори на 14.11.1854г. мрачното време и силните пориви на югозападния вятър прерастват в невиждана дотогава стихия, Дакрес (комендантът на Балаклавското пристанище) не дава разрешение на капитана на парахода да вкара „Принц“-а в защитения залив, под предтекст, че няма достатъчно свободни места. Този негов отказ завинаги решава съдбата на най-издирвания кораб на територията на Черно море. Впоследствие вятърът се усилва до такава степен, че платноходите не могат да излязат в открито море, където ще са в безопасност. Капитанът на Принц остава на мястото си, разчитайки на силата на корабната машина.

Десетки се опитват да се спасят безуспешно, като изхвърлят в морето оръдия и секат мачтите. Стихията помита всичко по пътя си, въпреки жаждата за живот на моряците. От целия екипаж на Принц се спасяват само 6 матроси и един курсант. Първият потънал кораб е американският транспортен кораб Progress, следван от Resolute, Wanderer и Kenilworth. В крайбрежните скали 34 кораба и стотици моряци намират смъртта си.

Очевидец на гибелта на „Принц“-а описва трагедията по следния начин:

В това време, докато ураганът бушуваше над нас с пълна ярост, параходът стоеше на котва на дълбочина от 45м. Капитанът Гудъл и агентът на адмиралтейството Байтън предприеха най-енергични мерки за спасение на парахода и, по общо съгласие, всички мачти бяха отсечени. За нещастие такелажът на бизан-мачтата попадна в зоната на гребния винт. С всеки оборот на него се навиваше въже, въртенето на винта все повече се затрудняваше, и накрая машината загуби мощ.

След още малко време се скъса веригата на лявата котва. Другата котва не можеше да удържи парахода на място, започна да се влачи по грунта и Принц се насочи към скалистия бряг. Съдбата на нещастния параход вече беше решена. Капитан Гудъл и капитан Байтън, сваляйки горните си дрехи, обявиха на екипажа, че от тяхна страна нищо не е пропуснато да се направи за спасяване на кораба и сега всеки ще трябва да се погрижи сам за себе си . Принц се разби към 10 преди обед. Морето в това време така бушуваше, че 15мин. след първия удар в скалите, никаква следа от парахода не остана.

Някъде между легендите, истината и многобройните експедиции

Корабът- мечта за всеки иманяр никога не се е наричал “Черен принц”. Още със спускането си във водите на Темза през далечната 1854г. в Блекуол, винаги е бил само “Принц”. Почти невъзможно е да се каже кога в легендите става “Черен принц”- дали зад романтичния епитет “черен” стоят неуморимите търсачи на златото или английските войници, които така и не получават поредната си заплата.

Едва месец след корабокрушението, на 16.12.1854г. “Илюстрейтед Лондон Нюз” излизат със становището: “ Сред товарите, приети от “Принц”, се намираха следните вещи: 36 700 чифта вълнени чорапи, 90 000 ватирани долни гащи, 53 000 вълнени ризи, 2 500 караулни кожуха, 100 000 вълнени ризи, около 40 000 одеала, 16 000 чаршафа, 150 000 спални чувала, 40 000 кожени шуби, 40 000 непромокаеми качулки и 120 000 чифта ботуши.”. Въпреки тази информация, веднага след подписването на Парижкия мирен договор на 30.03.1856г. започва засилено издирване на останките от кораба. Еднакво безуспешно италианци, американци, норвежци, немци и японци провеждат експедиции по намирането на потъналия кораб, но примитивната тогава техника предопределя провала на мисиите им. Когато през 1875г. е създаден водолазният скафандър, във Франция се създава акционерно сдружение с голям капитал. Френски водолази изследват дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Като резултат от това са намерени около 10 потънали кораба, но “Черният принц” не е сред тях, въпреки че водолазите достигат до почти 75м. дълбочина, но дори най-опитните издържат не повече от няколко минути под водата.

През 1896г. руският изобретател Пластунов се превръща в поредния, който се е заел с търсенето на кораба, но отново то се увенчава с неуспех. Година по-късно, (1897г.) се появява поредната спекулация около “легендарния” товар на кораба- слуховете вдигат стойността му до 60млн. франка. Руското издание “Наше судоходство” пише: “ Принг-регент, грамадният кораб от английския флот, докарал от Англия значително количество сребърни монети и 200 000 фунта стерлинги злато за изплащане на заплатите на английските войски в Крим. Парите, изпратени с този кораб, са опаковани в бурета, затова трябва да са се запазили неприкосновени.”

През есента на 1996г. Траян Траянов публикува хипотезата си, че “Черният принц” може би е бил завлечен от Кримското течение, след което пробит и неуправляем е стигнал до нашите брегове. Въпреки това, предположенията, че не е останал на дъното на Балаклавския рейд, а е отнесен в морето, са основателно подкрепени от редица факти. Последните данни за кораба са от 2010г.- екип от Департамента по подводна археология и на водолазния център “Аквамарин” в Украйна са извадили от дъното на Севастополския залив част от чугунен гребен винт. Според директора на департамента, находката е от “Черния принц”. На дъното украинците са намерили и капитански сервиз с логото на компанията собственик на кораба.

Следвайки амбициите си, участниците са похарчили неимоверно големи суми, но загадката на кораба е все още неразрешена. Дали през идните години тази така сложна загадка, ще бъде разгадана… предстои да разберем.


Вашият коментар