Учебните кораби на Морско училище – Част 1

автор Светослав Георгиев


Публикувано на 24 Април, 2020 в 5:19 PM 4983 21



Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:


Учебни ветроходи и яхти

Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в Република България, а неговата история и настоящата му дейност го утвърждават като най-авторитетния център за подготовка на морски кадри. През годините за практическата подготовката на морските специалисти са използвани множество техники и съоръжения, но най-ярък отпечатък оставят учебните кораби на училището. В поредица от четири статии ще Ви разкажем именно за тях. Ще направим хронологичен обзор на учебния ни флот от създаването на университета до наши дни и ще Ви представим подробности за всеки един съд по отделно. Приятно четене!

Бригантина „Асен” (бивш „Взрыв“)

Бригантина „Асен” (бивш „Взрыв“)

„Асен” е учебен ветроходен кораб на Морското училище от 1891 до 1904 г. Пунктовете му за базиране са били Русе и Варна. Ветрилното му стъкмяване е баркентина със 7 ветрила, три от които са прави. Ветрилната площ на платната е била 310 кв. м. с дървен рангоут. Водоизместването на кораба е било 250 тона. Корпусът му е бил железен, с нитова конструкция и дървен палубен настил. Общите размери на съда са били: 38,00 м дължина, 6,00 м. ширина, а газенето му е било 2,60 м. Корабът не е бил оборудван с двигател.

Екипажът се е състоял от 22-ма души плюс до 35 практиканти. Бригантината влиза в експлоатация през 1856 г. като е под български флаг от 1879г. Участва успешно в Сръбско-българската война от 1885 г. като извършва 10 двойни рейса с военни товари от Русе до речните пристанища в Северозападна България в подкрепа на войските, отбраняващи обсадената Видинска крепост. Изведен е от строя през 1904 г. Един от изявените командири на учебния ветроход е лейтенант Рашко Серафимов, който по-късно става първият български морски офицер – подводничар, командвал флота през 1919 г.


Гафелен йол „Стрела” (бивш „Анемон”)

Яхтата „Стрела” е закупена през 1906 г. по предложение на тогавашния началник на българския военен флот капитан І ранг Пол Пишон.

Ветроходът е приет през м. март 1907 г. във Франция, Марсилия, от комисия в състав: капитан І ранг Васил Хитров (председател) и членове капитан-лейтенант Стефан Абаджиев и инженер-механика капитан-лейтенант Тодор Соларов. „Anemone” е построена през 1886 г. във Франция и преди да вдигне български военноморски флаг е собственост на Vilmorin – световноизвестна френска компания за производство и търговия със семена.

Мичман ІІ ранг Любомир Давидов и моряци от Учебната дружина на Флота по време на плаване с яхтата „Стрела”, 17 март 1938 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.

„Стрела” е учебен ветроход с доказани мореходни качества и с неограничен район на плаване. Яхтата е с масивен гладкопалубен корпус и разполага с нисък входен люк в кърмовата част и с един по-малък входен люк в носовата част. Има и един осветителен люк зад гротмачтата. Интересна конструктивна особеност е несиметрично разположеният бушприт, който минава по горната част на форщевена в края на носа на десния борд. Под палубата има три помещения – по едно складово помещение в носа и в кърмата, и една голяма каюта в средната част, използвана за спално и за учебно помещение. Единствената промяна в българския период е подмяната на класическите въжени обтегачи с дървени юферси за опъване на вантите с винтови обтегачи.

„Стрела” е използвана основно за обучение на кадети от Морското училище, участници в офицерски и подофицерски курсове, както и в курсове за матроси-специалисти. Учебните плавания са с продължителност от един-два дни и са с цел придобиване на моряшки умения при обслужването на ветрилата, практически занятия по корабоводене и лоция на българското Черноморско крайбрежие. След основния ремонт, извършен на „Стрела” във Флотския арсенал през зимата на 1933-1934 г., на борда й се провеждат и курсове по ветроходство, организирани от Българския народен морски сговор.

Поради характера и краткотрайната продължителност на учебните плавания, „Стрела” няма щатен командир. При всяко такова плаване екипажът се комплектува от шест души – командир (офицер), двама матроси за обслужване на носовите ветрила, двама – при гротмачтата, и един – при бизанмачтата. Извършвани са плавания и с екипаж от четирима души, но по-опитни моряци. Сред изявените командири на „Стрела” са капитан-лейтенат Христо Кукенски (по-късно първи командир на българските ескадрени миноносци „Железняков” и „Георги Димитров”) и капитан далечно плаване Любомир Давидов (по-късно учител по ветроходство на големия български мореплавател капитан Георги Георгиев).


Гафелна шхуна „Асен” (II) (бивш „Утриш”)

Със секретна заповед № 0196 от 25 юли 1956 г. на командващия поделение 20400 от гр. Сталин (командващия Военноморския флот контраадмирал Бранимир Орманов – Варна) е бракуван учебният ветроход „Асен” (ІІ). Точка 1 от заповедта гласи:

„Да се снеме от отчет и да се бракува учебния кораб с бордови номер 7801 „Асен”. С написаното в т. 3 от заповедта командирът на поделение 20 250 (разбирай командирът на Военноморска база Варна) се задължава „да приеме кораба и вземе всички необходими мерки за надеждното му и безаварийно стоене на вода в гавана, без да го използва за каквото и да е плаване”. Пак там е отбелязано, че корабът трябва „да се използва за обзавеждане на учебни кабинети, площадки и полигони, съобразно нуждите на поделението”…

Така е поставено началото на края на една от българските ветроходни легенди, на един учебен ветроход, оставил трайна диря в историята най-вече с морската подготовка на поколения български моряци. Нека да си припомним какво знаем за него:

През м. май 1925 г. съветският търговски моторен ветроход „Утриш” е отвлечен по време на редовен рейс от група противници на болшевишката власт и на 15 май с.г. пристига във Варненското пристанище, където е задържан по заповед на министъра на железниците, пощите и телеграфите, като реципрочен акт срещу бездействието на съветските власти, които не реагират на исканията на българското правителство да бъде върнат от Севастопол задържания там по време на Първата световна война учебен крайцер „Надежда”. България обаче връща в Русия изхвърления на черноморския й бряг по време на буря на 17 ноември 1924 г. съветски моторен ветроход „Сергий”. На борда му е и екипажът на задържания „Утриш”. От 1925 до 1927 г. стои арестуван на тогавашния „Холандски” кей във Варненското пристанище. През 1927 г. получава статут на учебен кораб. На борда му се обучават практиканти от Морското училище, школници, подофицери и моряци от Морската учебна част. „Асен” взема участие във всички общофлотски учения, провеждани от влизането му в строя до влизането на България във Втората световна война. След излизането му от експлоатация остава около две години вързан на кей в Стария плавателен канал „море – езеро” във Варна, като по това време се подготвят плановете за превръщането му в кораб-музей или кораб-клуб. Тези за жалост планове не са осъществени.

Снимки на кораба

Ветроходът „Асен”
Ветроходът „Асен” по време на учебно плаване през 1936 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
« 1 на 6 »

Характеристики на кораба:
Учебен ветроходен кораб на Рибарското училище (1927–1931 г.) и на Морското училище (1931–1956 г.). Построен през 1907 г. в Холандия. Ветрилно стъкмяване: двумачтова гафелна шхуна, 7 ветрила, ветрилна площ 285 кв. м. Рангоут: изцяло от дърво, мачтите са с по една стенга, на която има по една дървена марсова площадка. На фокмачтата има къса рея за вдигане на флажни сигнали. Водоизместване: 240 тона. Корпус: стоманен (нитова конструкция), стоманена главна палуба с частичен дървен палубен настил около оръдията и палубните механизми. Основни характеристики: дължина: 40,60 м; широчина: 6,80 м; газене: 2,35 м; двигател: дизелов Deutz, 110 к.с. (1945–1956 г.), максимална скорост – 7 възла. Екипаж: щатен от 14 души (двама офицери: командир и механик, двама боцмани (палубен и машинен), 10 подофицери и матроси; практиканти – до 30 души. Изведен от строя на 5 юни 1956 г.


„Звезда” – първата ветроходна яхта клас „Дракон” у нас

През 30-те години на ХХ век в световното ветроходство се появява нов клас – „Дракон”. През 1948 г. „Дракон”-ът е утвърден като единен международен и олимпийски клас (до 1972 г.). През периода 1934–1940 г., когато Морското училище се намира на остров Кирик, Созопол, в състава на учебната флотилия е първата у нас яхта от класа „Дракон”. Тя носи името „Звезда”. Как се е появила „Звезда” в тази флотилия и каква е била нейната съдба тепърва предстои да бъде изяснено. Според спомени на флотски ветерани по време на Втората световна война използването на яхтата за учебни цели е преустановено, а след 1945 г. „Звезда” е предадена на Народния морски съюз, където отново е използвана за обучението на ветроходци.


В следващата част ще продължим с останалите учебни ветроходи и яхти, които са взели активно участие в практическата подготовка на родните морски кадри през годините. Очаквайте продължението скоро!

Източници:
http://old-www.naval-acad.bg
http://morskivestnik.com

Вашият коментар