Изчезналите морски видове – Част 1
автор Йорданка Йорданова
Публикувано на 09 Април, 2020 в 3:20 PM 4137 14
Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:
Нашата екосистема се състои от взаимосвързани и взаимозависими животни и растения, които представляват изключително сложна мрежа. Това биоразнообразие от живот на Земята, което се характеризира с многобройни взаимодействия между видовете, е най-жизненоважно за съществуването на нашата планета и в частност на човечеството. По този начин изчезването на един биологичен вид може да засегне цялата биологична система, отнасяща се до живота и живите същества. Изчезването на различни представители на флората и фауната може да бъде причинено от природни събития като климатичното затопляне или охлаждане, както и промени в морското равнище. В днешни дни обаче човешката дейност е основният виновник. Унищожаването на местообитанията с разширяването на земеделските земи и изсичането на горите е основната причина за съвременното изчезване, заедно със замърсяването, въвеждането на чужди видове и риболова или лова. Все по-често обаче се смята, че изменението на климата има определяща роля в изчезването на видовете.
Риба-куче Текопа
Текопският шаран или т.нар. риба-куче Текопа е родом от горещите извори на пустинята Мохаве. За първи път видът е описан от Ръш Милър през 1948 година. Подвидовете на тази риба се намирали само в устието на река Текопа и нейните горещи извори. Изчезването на вида стартирало в ранните 40 години на миналият век. Тогава върху северния и южния поток на Текопа, които били на около 15 метра един от друг, били направени канали и били построени бани. Популярността на горещите извори на Текопа през 50те и 60те години довело до построяването на хотели и паркинги за каравани в областта. Изчезването и й бива обяснено с унищожаването на естественото й местообитание, както и с внасянето на някои инвазивни видове. Тази риба е първото животно, обявено за изчезнало, съгласно разпоредбите на Закона за застрашени видове от 1973 г. След 2 февруари 1970 г. не е забелязан нито един екземпляр, въпреки упоритото търсене на повече от 40 места. През 1981 г. официално видът е обявен за изчезнал.
Стелерова морска крава
Стелеровата морска крава е сред най-ярките представители на черната книга. Този вид е унищожен едва няколко години след неговото откритие. През 1741г. немският природозащитник Георг Вилхелм Стелер посещава необитаемите Командорски острови в Берингово море край източните брегове на Русия, където открива бозайници с огромни размери, достигащи до 7 метра дължина и тегло вариращо между 4 и 24 тона. Това превръща вида в един от най-големите морски бозайници, живели някога, и е един от седемте, носещи името на откривателя си. Те имат вретеновидно тяло, завършващо с широка кръгла опашка в син или сив цвят. Хранели са се предимно с водорасли като на ден поглъщали над 30кг. Бременността им продължавала 12 месеца като те имат силно развит майчин инстинкт. Уникалното за тях е, че сърцето им има относително малка маса. Фактът, че бозайникът е прекарвал по-голяма част от времето си в хранене, както и това, че не е имал възможността да потопи тялото си във вода, го прави изключително уязвим за ловците, което е и основната причина за неговото изчезване.
Гигантска гагарка
Гигантската гагарка представлява птица със сравнително големи размери, която няма възможността да лети. Тя е обитавала основно бреговете на Северния Атлантически океан, но е достигала и до северна Испания. Височината и е достигала до 75-85 см, а теглото – около 5 кг. Този вид е мощен плувец, благодарение на което може да ловува под вода за храна. Последната му колония е живяла на остров Елдей. До 1835 година всички представители на вида са били убити. Последната от тези птици е била убита от трима мъже, заловили я в Сейнт Килда, Шотландия през 1844 г. Съществувало тайно поверие, според което когато голяма буря се разрази, птицата се превръщала във вещица и причинявала стихията, заради което ловците отнели нейния живот. Смята се, че неандерталците са се хранили с този вид преди 100,000 години.
Японски морски лъв
Японският морски лъв се различава от тюлените по това, че притежава малки по размер уши, както и перки, които могат да извършват минимална ротация. Всичко това дава страхотно усещане за мобилност на вида. Не се знае много за появата на морските лъвове. Възрастните мъжки имат по-тъмен цвят, били са с дължина около 2,5 метра и тегло между 450 и 560 килограма, докато женските имат по-светъл цвят, подобен на кафяв, дължината им е била около 1,4 метраи тегло между 300 и 350 килограма. Японският морски лъв се е хранел с различни видове риба, които най-често е откривал около своето местообитание. Това животно не е имало никакви естествени врагове, освен хората, които са използвали месото му за храна, а също и кожата и маста му. Тя се е използвала за горене в стари лампи, кожата е била използвана за изработка на дрехи, обувки и дори одеяла. Вътрешните органи са били използвани за направата на различни лекарства. Южна Корея, Русия и Китай решиха да се опитат да пресъздадат японския морски лъв, но това в крайна сметка се оказва невъзможно.
Тилозавър
Тилозавърът представлява едър, обитаващ водните басейни гущер, който еволюирал от своите сухоземни предци, развивайки дълга, мощна опашка и здрави крайници, които изглеждали и функционирали като гребла. Видът притежавал изключително добре развита мускулната му челюст, благодарение на което представителите често поглъщали плячката си цяла. Също така имал и два реда остри зъби, които гарантирали, че нищо, хванато в устата на Тилозавър, не се измъква живо. Дължината на тилозавъра била около 14 метра, кеото го прави един от най-големите представители на морските влечуги. Тези зверове обикаляли моретата преди приблизително 65 милиона години, но останките им са открити на някои изключително сухи места. Това включва части от Тексас и Канзас, за които се смята, че някога са били покрити от вода и където изследователите са открили Тилозавър и други подобни вкаменелости. Разбира се, невъзможно е да успеем да видим с очите си тези морски чудовища в днешно време, но все пак можем да се насладим и на тяхната холивудска версия на големия екран. Тилозавърът е сред праисторическите зверове, включени във филма „Jurassic world” от 2015 година.
През последните 500 години океанските видове, които са изчезнали напълно от световната фауна са много по-малко, отколкото тези на сушата. Според скорошно проучване от американски изследователи общият брой на изчезналите морски видове е общо 15, докато при сухоземните екосистеми се наблюдават над 514 изчезнали вида. Учените обаче предупреждават, че този брой може да нарасне изключително бързо, тъй като през последните години океаните все повече се използват за храна, изкопаеми горива, минерали, енергия и транспорт. Тази индустриална революция може да бъде ключа към процес, при който човечеството може да изгуби необратимо десетки животински видове.
Очаквайте скоро и втората част на статията!
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.