Боян Слат – момчето, чиято мисия е да изчисти океаните
автор Йорданка Йорданова
Публикувано на 23 Април, 2020 в 1:34 PM 2759 11
Може да чуете цялата статия в аудио формат от тук:
Всяка година милиарди килограми боклук и други замърсители на околната среда навлизат във водите на океана. Но откъде идва всичко това и къде отива? Някои от отломките се намират на нашите плажове, в резултата на дейността на вълните и теченията. Някои отломки потъват, а други се изяждат от морски животни, които ги смятат за храна. Други форми на замърсяване, които влияят върху здравето на океана, идват от източници като нефтени разливи или тор от нашите дворове, постъпващ благодарение на реките. Навлязъл в дебрите на всичко това, един младеж решава да работи активно върху почистването и възстановяването на Световния океан, но не просто с лозунги и споделяне на гражданска позиция в медийното пространство, а и с активни действия. Това е Боян Слат.
Боян Слат е роден през 1994г. в гр. Делфт, Холандия. Своите ранни детски години той прекарва в изобретяване и създаване на нови, понякога дори странни механизми. Тази негова страст продължава да нараства и през тийнейджърските му години. Тогава мечтата на Боян е да стане астронавт. На 14-годишна възраст е рекордьор на Гинес за едновременното изстрелване на 213 водни ракети – първата от редица награди, които той получава преди навършването на трийсетата си годишнина. Към всичко това можем да добавим и неговото друго хоби – гмуркането, което стои в основата на идеята за основаването на The Ocean Clean up.
Връщайки се от Гърция, където е на семейна почивка, Боян става част от училищен проект, който създава идеалната възможност за развиването на идеята. Заедно с останалите ученици той се връща отново там и провежда проучване, благодарение на което установява, че количеството на микроскопичните пластмасови отпадъци на повърхността е 40 пъти повече от това на големите обекти. Силно привлечен от идеята за почистване на Световния океан и трайното връщане на отпадъците от морето на сушата, младият изобретател поставя пред себе си няколко опорни точки, върху които да изгради собствен проект:
- Премахване на петте гигантски сметосъбирателни точки на планетата, намиращи се в различни части на Световния океан, които са в непрекъснато движение – най-голямото от тях се нарича още „Голямото тихоокеанско сметище“ и представлява огромен остров, образуван от отпадъци, чийто размер е 3 пъти по-голям от площта на Франция (приблизително 2 милиона km2).
- Определяне на размера на отпадъците – това се оказва изключително трудно, тъй като той варира от огромни пластмасови отломки до частици с микроскопични размери, невидими за човешкото око.
- Решаване на проблема чрез събирането на отпадъците от Световния океан и връщането им обратно на сушата посредством минимални икономически разходи.
Прочети още: КАК ЧОВЕК СЪЗДАДЕ ПЛАСТМАСОВИТЕ ОСТРОВИ?
Това дава основата на разработването на 10-етажен трал, проектиран по такъв начин, че да може да събира отпадъци на различни дълбочинни нива. За съжаление обаче устройството се оказва недостатъчно ефективно, като при изваждането му от водата то е напълно унищожено.
Въпреки неуспешния развой на събитията, Слат не се отказва от начинанието и се свързва с множество професори и експерти от университетите в Делфт, Утрехт и Хавай, проучвайки възможността за проектиране на система, съставена от плаващи бариери, които са прикрепени към морското дъно. Още в самото начало на своя проект Боян Слат успява да привлече интереса на учени, природозащитници, еколози, експерти, но, разбира се, и на критици. Той и неговият екип разработват цялата конструкция, която само няколко години по-късно започва активно да функционира. Тя представлява огромен V-образен филтър с дължина 2 км, който улавя боклука, носен от океанското течение. Някои учени споделят своите опасения за това, че има възможност покрай боклука да се улавят и унищожават живите организми. Разбира се, и за това е помислено, така че съоръжението да е проектирано така, че да задържа отпадъците, които плуват по повърхността, докато рибите и планктонът, които са с неутрална плаваемост (нито потъват, нито изплуват), да минават под него.
Но кой стои зад всичко това? Боян Слат създава собствена компания, наречена The Ocean Foundation Cleanup, която започва своята дейност с минималния капитал от 300€. След това той участва в конференция, популяризираща ценни идеи, по-известна като TEDx. Слат и неговият проект набират широка популярност и така чрез няколко последващи кампании набират над 90 000 долара за финансирането на компанията. Над 100 доброволеца се включват в изследователската дейност, обединени от каузата за почистването на океаните. През 2014г. след редица признания и отличия, които Боян печели, получава и най-голямата финансова подкрепа от над 380 000 души по цял свят, които събират 2млн. долара за период от близо 3 месеца. Боян Слат е отличен с най-високата награда на ООН за околната среда и е избиран за един от най-обещаващите предприемачи в света.
От пускането си през 2019 година Ocean Cleanup претърпява множество промени поради повреди, настъпили още в самото начало на експлоатацията. Въпреки това, екипът успява да удържи и на последвалите критики, и на големите предизвикателства пред инженери и еколози, които са част от екипа.
Преди няколко месеца Боян Слат представи и новия си проект, носещ името „Прихващач“ – уред за автономно събиране на пластмасовите отпадъци, попадащи в реките. Уредът се захранва изцяло от соларни панели и целта му е да не допуска отпадъците от реките да попаднат в моретата. Прихващачът е свързан към интернет мрежата, което позволява непрекъснатата обработка на данни, според които съоръжението събира 50 хиляди килограма на ден и в оптимални условия този обем може да бъде удвоен.
Началните тестове се провеждат в Азия, тъй като проблемът там има най-големи размери. Уреди са разположени на територията на Индонезия и Малайзия в реката Кланг, която е най-замърсената река в световен мащаб. Тази конструкция наподобява формата на кораб, който е закотвен във водата, като боклуците навлизат през голям отвор на носа и се събират в контейнери, чиито капацитет е 50М3 След препълването на контейнерите, местните служби получават известие под формата на SMS, за да отидат на място и да почистят контейнерите.
Пред Боян Слат стоят все повече предизвикателства, свързани с увеличаване на замърсяването не само на Световния океан, но на планетата като цяло. Към този момент ефективното почистване на водите от различните отпадъци води до преместването им от морето на сушата, но това не решава генерално проблема. Усъвършенстватането на съоръженията, създадени от младия предприемач, и изобретяването на нови такива определено вървят в тази посока и се стараят да задоволяват активно нуждите на планетата за нейното навременно спасяване от най-глобалния проблем в наши дни. Основната цел на Боян Слат е почистването и на реките, които са основен замърсител на моретата и океаните, най-вече на тези, намиращи се на територията на Азия, тъй като населението, заедно с техните порядки, обичаи и ритуали, се оказва най-голяма пречка за намаляването на отпадъците.
Река Ганг, Индия
Заедно с приключването на първата част от своята мисия, The Ocean Cleanup започна подготовка за следващата си система, Система 002. Целта на този нов дизайн е да създаде пълноценна, напълно работеща система. Инженерният екип е инициирал фазата на разработване, като се е справил с основните дизайнерски предизвикателства – дългосрочна издръжливост и устойчиво задържане на пластмаса – и ще тества актуализирани функции, след като бъде завършен. Система 002 ще бъде ключовa стъпка към пълноценното почистване на Големия Тихоокеански боклук.
Чистотата и възстановяването на световните океани могат да бъдат постигнати до 2050 година в рамките на едно поколение. Всичко това е едно голямо предизвикателство, което с глобално удвояване на усилията за опазване на околната среда и водите може да бъде реализирано. Благодарение на него ще бъде поставено началото на нова историческа епоха, в която човечеството е ориентирано към опазване на собствената си планета.
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.