Когато идеологията е по-важна от живота

През април 1970 г. съветската атомна подводница К-8 е в Бискайския залив, където започва мащабно съветско военноморско учение. Времето на провеждането му е избрано да съвпадне със 100-годишнината от рождението на Вл. И. Ленин.

На 8 април 1970 г. на борда на подводницата избухва пожар и тя изплава от 120 м. дълбочина. Радиостанцията излиза извън строя. Започва борба за оцеляване, но в първите два дни жертвите са вече десетки. Ситуацията се усложнява и заради щормово време – 8 бала вълнение.

Изстреляни са сигнални ракети, на които на 9 април пръв реагира сухотварен кораб под канадски флаг. Руският екипаж отклонява помощта по идеологически съображения.

На 10 април мястото на бедствието се оказва близо до курса на българския търговски кораб „Авиор“, който забелязва поредните сигнални ракети от К-8 и веднага откликват на призива за помощ.  Първоначално командирът на подводницата отказва помощ и иска да им бъдат дадени само алкохол и цигари. След силно влошаване на метеорологичната обстановка обаче руския капитан нарежда евакуация на част от екипажа. На няколко курса са прехвърлени 43 души на борда на българския „Авиор“. Българския екипаж е наясно със сериозните последствия от радиацията, но въпреки това капитан Рем Смирнов и помощник капитан Георги Петров реагират максимално бързо и професионално. Свързват се по радиото с Варна и от там със Севастопол и известяват за извънредната ситуация. Изпращат лодки за прехвърляне на оцелелите на българския кораб и оказват първа помощ на физически и психически пострадалите подводничари. След малко повече от денонощие пристигат и няколко оборудвани за спасителна операция съветски кораба. Подводницата, заедно с четири ядрени торпеда, потъва на 4500 м. дълбочина, на дъното на Балтийския залив. Гибелта на К-8 и на 52 души от екипажа, заедно с командира, са първата загуба на съветския атомен флот.