Кораби направени от стоманобетон

автор Светослав Георгиев


Публикувано на 06 Май, 2017 в 4:23 AM 1729 0



Да, кораби направени от бетон! Звучи странно и даже налудничаво, но такъв проект е съществувал.
През цялата история на човечеството основни материали за построяване на кораб са били желязо и дърво. В началото корабите са били изцяло дървени. След това желязото също навлиза в корабостроенето и се създават първите т.нар. композитни кораби – кораби с метална (желязна) конструкция и дървена обшивка. Много по–леки, здрави и по – бързи от предшествениците си. Най – известен представител на това време е клиперът „Cutty Sark” – най – бързия ветроход създаван някога. Впоследствие дървото отпада и корабите стават изцяло метални, такива каквито ги познаваме днес.

Проектът, за който ще ви разкажа, е роден в годините на композитните кораби. Години, в които поради голямата конкуренция между ветроходи и параходи, корабните конструктори са експерименти-рали със всякакви форми и материали. Години на гениални решения и невиждани безсмислици.
Всичко започва през 1848 година, когато френския изобретател Жозеф Моние патентова идеята си за кораб направен от стомана и бетон. Предимствата на тази идея са, че корабите се строят много по-бързо, изключително здрави и са много по – евтини спрямо строените тогава ветроходи и параходи. Не липсват и минуси. Корабите построени по технологията на Моние са много по – тежки, поради което изразходват повече въглища, по – трудно управляеми са и събират по – малко товар в сравнение с останалите видове кораби, което за онова време ги прави нерентабилни.
Идеята обаче не е изхвърлена на боклука и само след 8 години на световното изложение в Париж е показана увеселителна лодка от стоманобетон направена от друг французин – Джозеф-Луис Ламбот.

Създаденият през 1917г. от Николай Фенгер – кораб „Namsenfjord“, на първото си плаване

Идеята явно допада на европейците, а в последствие и на американците, защото скоро след световното изложение започват да се строят платноходи и лодки на гребла, направени от стоманобетон. Не след дълго, в началото на 60-те години на 19 век, европейците започват да строят и шлепове, които се използват в речния транспорт на Европа. Но развитието на новия тип кораби не спира до там. През 1896г. италианският инженер Карло Габелини започва изграждането на малки кораби, а в периода 1908 – 1914г. в западните държави се строят и по – големи баржи също направени от стоманобетон. Но истинска революция в тогавашното корабостроене прави Николай Фегнер, който през 1917 година създава своя „Namsenfjord“, първият самоходен кораб направен от бетон и стомана, предназначен за презокеански пътува-ния. Корабът е дълъг 84 фута (26 метра) и е с тегло от 400 тона. Успеха на този проект дава началото на други такива, като най – голям интерес се проявява от САЩ. Те канят Николай Фегнер да оглави комисия, която има за цел да проучи въпроса, дали има условия за построява-нето на стоманобетонни кораби на територията на САЩ.

Появата на „Namsenfjord“ именно в 1917 година има своето логично обяснение. Първата световна война е в разгара си и Европа изпитва остър дефицит на материали, което води до усилено търсене на заместители на стоманата например. Този тип кораби идеално решават този проблем. За построяването им е нужно в пъти по – малко стомана, от колкото другите кораби, а нужния бетон е евтина суровина, която може лесно да се набави. Именно поради тази причина президента на САЩ Удроу Уилсън одобрява програма за построяването на 24 стоманобетонни кораба за нуждите на държавата по време на война, която стартира на 12 април 1918 г. Края на войната заварва първите 12 кораба все още в корабостроителниците и те никога не взимат участие във войната. Въпреки това корабите са построени и продадени на частници, които ги използват за пренос на леки товари, насипни товари и скрап.

След края на войната идеята за стоманобетонни кораби започва да губи популярност и доказателство за това е проекта на У.Комин, бизнесмен от Калифорния. Той основава в Сан Франциско Корабостроително

Документална снимка от пускането на вода на SS Faith („Вяра“)

Дружество, което има за цел да построи 6125-тонен параход със стоманобетонна конструкция. Параходът е пуснат на вода на 18 март 1918 година с името SS Faith („Вяра“) и струва на собствениците си $ 750 000. В началото кораба превозва насипни товари, но не след дълго става ясно, че корабът е нерентабилен за фирмата, поради по – големите разходи за въглища, които има. За да решат този проблем корабособствениците го про-дават през 1921, едва на 3-та година от експлоа-тацията му, в Куба, където бива бракуван и изпол-зван за вълнолом. В резултат на този горчив опит идеята за стоманобетонни кораби е забравена за цели 20 години.

 

С избухването на Втората световна война, отново се получава дефицит на ресурси, нужни за индустрията. Сто-маната не достига и не могат да се възстановят, с нужните темпове, загубените ко-раби потопени от немските подводници. Тогава, през 1942г., морската комисия на САЩ черпи опит от Първата световна война и подписва договор с McCloskey и Company of Philadelphia, Pennsylvania за изграждане на нови 24 стомано-бетонни кораба, в които да се внедрят всички съвременни технологии на строителство.
Задачата е изпълнена и още през юли 1943г., 6000 работници започват изграждането на корабите, като капацитета на корабостроителниците е бил един кораб за по – малко от месец. Една година по – късно тези кораби взимат участие и в десанта в Нормандия, където два от тях са потопени. Трябва да отбележим, че и Германия прави свои постъпления за създаване на флот от стоманбетонни кораби. Това става през 1942г. в окупирана Гърция, където германците построяват 24 товарни кораба за пренос на товари до гръцките острови. След войната корабите са изоставени от немската армия и доста от тях се превръщат в кейове.

 

Краят на Втората световна война слага край и на този тип кораби. Няма как да не си зададем въпроса „Имаха ли бъдеще?“.
Отговорът е не! В сравнение с другите, метални кораби, стоманобетонните са много по – тежки, което от своя страна води до по – големи разходи за гориво. По-трудно маневрени са, а заради голямата дебелина на бордовете, събират и по – малко товар. Всички тези недостатъци отвеждат този тип кораби в историята. Днес също се строят стоманобетонни ….., но лодки само от любители, защото строителните методи не изискват специални инструменти и умения, а материалите необходими за изграждането на лодката са евтини и достъпни.

 

 

Снимки: Интернет

 

Вашият коментар