Как човек създаде пластмасовите острови?

автор Светослав Георгиев


Публикувано на 18 Ноември, 2016 в 6:30 AM 2367 0



Водата е извор на живот“ често чуваме от една реклама. И това е така. Знаем, че тя е жизненоважна за живите организми. Но какво се случва с пластмасовата бутилка, когато изпием водата?

В съвременния свят сме заобиколени от пластмаса. Пием вода от пластмасови бутилки и носим покупки в полиетиленови торбички. Всеки в своя дом има продукти, направени от пластмаса. Използвайки ги всеки ден, едва ли някой се замисля къде завършват отпадъците след изхвърлянето им в контейнера. Логично е да отидат в обозначени сметища. Но не винаги боклу-ците следват този път. Някои от тях се озовават на друго място – в Световния океан. Там те остават невидими за хората. Отпадъци във водните басейни има отвсякъде и навсякъде. Може да са съвсем близо в нашето Черно море, или далеч в океана. Събирайки се на едно място, те застрашават живота на водните обитатели.

Най-големи са „сметищата“ в океаните. Те са известни с много имена: „пластмасов остров“ , „пластмасова супа“, „пластмасово петно“, „пластмасов водовъртеж“ и др. „Пластмасовите острови“ представляват големи струпвания на отпадъци, които се събират в определени райони на океаните, в зависимост от движенията на съответните подводни течения. Открити са пет области с най-голямо количество боклук- в северните и южните части на Тихия и на Атлантическия океан, и една в Индийския океан. Никой не знае колко точно са големи. Всяка година размерът им се увеличава все повече и повече. Една от причините за невъзможността да се определи точният обхват на всеки един от „островите“ е фактът, че отпадъците не плават само върху повърхността на водата. Те могат да се утаят на дълбочина от 1800 м. Това звучи доста тревожно. Вместо в дълбините на океаните да живеят спокойно всички растителни и животински видове, те делят това про-странство със своя най-голям враг – пластмасата.

    

Но как всъщност отпадъците се озо- вават в океана? В резултат на човешката дейност много от боклуците попадат в реките. Те се вливат в големите водни басейни и носени по теченията, достигат до там. Според някои учени 1/5 от боклука се озовава в Световния океан от изхвърлянето на отпадъци от плавателни съдове и петролни платформи. Друга част от него идва директно от сушата. Може би всеки си мисли, че един пластмасов отпадък, попаднал в даден воден басейн, не би създал проблем, но за огромно съжаление това не е така. Парче по парче, вече милиони тонове пластмаса плават във водите на океаните. Статистиките са плашещи. Всяка година се произвежда около 300 млн. тона пластмаса, а средно 8 млн. тона попада в Световния океан. Тя обхваща между 60 и 80% от всички боклуци там. Според океанолозите в северната част на Тихия океан рибите поглъщат между 12 и 14 млн. тона пласт-маса на година. Според друго изследване този „враг на водата“ убива 1,5 млн. животни годишно.
Нека си представим за момент, че се намираме на Хаваите или си почиваме на някой от плажовете в Калифорния. Водата на брега е чиста и ние се наслаждаваме на гледката към Тихия океан. Звучи прекрасно, нали? Но в действителност, гледайки приказните пейзажи, не бихме разбрали каква голяма опасност се крие във водите на океана за неговите обитатели, ако не сме информирани. Там, в северната част на Тихия океан, навътре от бреговете на Калифорния, на север покрай Хаваите и достигайки чак до Япония, се намира най-големият „пластмасов остров“ в света, известен още като „пластмасовия водо-въртеж“. Той не е плътен като истински остров, защото 70 % от отпадъците се ута-яват и не остават на повърхността. Затова е трудно да се определи точното количество пластмаса и приблизителните му граници. Появил се е през 50-те години на XX в., но е открит едва през 1997 г. Проучвания показват, че на всеки десет години площта му расте десет пъти.
Правени са изследователски експедиции до „пластмасовия водовъртеж“ през 2009 г. с два кораба- New Horizon на Института по океанография „Скрипс“, Сан Диего, Калифорния и Kaisei, като основната им цел е била да проучат влиянието му върху океана и да информират хората за случва-щото се там.
В „островите“ може да се открие какво ли не – полиетиленови торбички, шишета, детски играчки, битови отпадъци и др.

Една от големите опасности за водните обитатели създават така наречените пластмасови микрочастици. Те са с големина по-малка от 5 мм и са изключително леки. Затова делят повърхността на водата заедно с планктона. Това е много лошо за водните обитатели, които се хранят с него. Те бъркат микрочастиците със своята храна и ги поглъщат. Веднъж изядени от дадена риба, пластмасовите парченца си остават в нея и се предават по хранителната верига на по-големите хищници. Според някои проучвания 30 % от рибите са приемали пласт-маса през целия си жизнен цикъл.

Микрочастиците оказват вреда и върху коралите. Те ги поглъщат с почти същата скорост, с която и планктона. Пластмасата залепва по стените на храносмилателната им система и при по-голямо натрупване би затруднила нормалното им хранене. Статистиката показва, че кораловите рифове са намалели с 40 %, заради замърсяването.
Най-големият враг на морските костенурки е полиетиленът. Те се хранят с медузи, но понякога ги бъркат с найлоновите торбички, които блокират стомашния им тракт и така загиват. Често боклукът е поглъщан и от по-едри водни бозайници. Търсенето на нови местообитания за някои животински видове е основният начин за оцеляване, но това е все по-трудно. Освен рибите, отпадъците се поглъщат и от птиците. И двата вида животни много често се заплитат в купищата боклук и краят им е фатален.

В резултат на образувалите се „пласт-масови острови“ водният рай загива. Те помитат всичко след себе си и унищожават стотици екосистеми. Според учените процесите в океана са необратими, защото неговите обитатели са започнали да променят начина си на живот. Пласт-масовите отпадъци са основната смърто-носна опасност за всички растителни и животински видове под водата.

Макар че най-големият дял от пластмасата попада в Световния океан от сушата, част от нея се връща обратно. Много плажове се заливат с тонове отпадъци. Почистването им след това изисква много време, финансови средства и доброволци.

А и напълното им премахване не е гарантирано. По-малките частици често остават в пясъка и трайно замърсяват природата.
При разпадането на пластмасата, заради слънчевата светлина, тя отделя вредни вещества. От друга страна замърсяването на водата може да доведе до разпространяване на различни зарази и пламване на болестни епидемии. Боклуците влияят и върху риболова, плуването, плаването на различни плавателни съдове и др.
Според учените премахването на отпадъците от океаните е много трудно и едва ли е възможно. Боклуците плават в международни води, далеч от сушата и никоя държава не би имала желание да поеме разходите по почистването им. Начин за справяне с този проблем е намаляване на производството на пластмаса, ограничаване на нейната употреба и рециклиране на вече съществуващата.

Разбира се, не липсват и ентусиасти, които биха се заели с тази дейност. Едни от тях са австралийците Андрю Търтън и Пит Сеглински, които са създали The Seabin Project- плаващ кош, който събира всякакви отпадъци, но производството му се очаква да започне до края на 2016 г. Друг млад ентусиаст е холандският студент Боян Слат, който от 4 години се занимава със своята идея за The Ocean Cleanup (Почистването на океана).

Едва 18-годишен, мотивиран от училищен проект, му хрумва идеята за построяване на плаващи стени, които да работят с океанските течения и да улавят тонове пластмасови отпадъци. През юни 2016 г. е пуснат първият прототип на неговото съоръжение. Реализирането на идеята е все още в самото начало и се очаква тепърва нейното развитие.

Проблемът с пластмасата е изключително голям, защото освен водата, флората и фауната, засяга и човешкото здраве. Тя се използва почти навсякъде, но не се разгражда. Трябва да се сещаме за този световен проблем по-често. Знаейки повече за него и за влиянието му върху водните обитатели и хората, бихме се замисляли по-сериозно, когато използваме неща, направени от пластмаса.

 

Снимки: Интернет

Вашият коментар