Интервю с Кап. РУМЕН ЙОВЧЕВ

…едно от най-важните неща, които ми даде Морско училище е винаги и навсякъде да носим с чест и отговорност и да защитаваме доброто име на българското морячество…

1. Как започна професионалния път на кап. Румен Йовчев?
   Завърших ВВМУ през 1994 г., 19-та рота на К-н Димитранов и един ден след края на незабравимото световно първенство по футбол в САЩ отпътувах за Хамбург, където започнах своята морска кариера като палубен кадет, в немска компания на новопостроен контейнеровоз.
2. Разкажете ни малко за първия си стаж. Как премина той?
   Началото на кадетският ми стаж беше малко шокиращо – предния ден съм на плажа на Златни пясъци (работех като спасител), а на следващия ден се озовавам на чужд кораб сред непознати хора, повечето от националности, които чувах за първи път – Кирибати и Тувалу. Е, за мой късмет имах и един познат, 3-я помощник капитан, КДП Събин Събев, който ми беше преподавал в трети курс в Морското. Мога с чисто сърце да кажа, че знанията и уменията, които получих от него през кадетския рейс, ме подготвиха за предизвикателствата в професия-та и това което станах в последствие, до голяма степен дължа на К-н Събев, за което винаги ще съм му благодарен.Самият кадетски стаж никак не мина леко. Попаднах на команден състав, чиято философия беше, че кадета е само общ работник и няма място на мостика. Е, те не знаеха, че идвам със закалката от Морското и общата, често безцелна работа не може да ме уплаши (моите колеги курсанти и всички, които са минали през казармата, знаят много добре какво имам предвид). За да мога все пак да се развивам и да изучавам оборудването на мостика, след работния ден изкарвах пълна вахта до полунощ и това бяха най-очакваните, ползотворни и запомнящи се моменти от целия контракт. К-н Събев ми даде пълен картбланш да изучавам и използвам оборудването и постепенно, под неговото ръководство и следвайки съветите и насоките му, поех и други отговорности, характерни за задълженията на един вахтен помощник. Получих неоценим опит, който ми беше от голяма полза в бъдеще, вече като помощник капитан.

   Може би най-трудно ми беше да се справя с носталгията и отначало броях дните до края на контракта, а те все не свършваха. Броях до момента, когато К-н Събев ми каза нещо, което запомних и в последствие винаги ми е помагало по-бързо да преодолея носталгията по дома, близките и приятелите, а именно, защо трябва постоянно да желаем контракта да свърши колкото се може по-бързо, след като, когато това се случи, ще сме със 6 месеца по-стари – та нали тези шест месеца са част от живота ни и не е логично да ги загърбваме и изживяваме между другото, а трябва да се живеят пълноценно. В крайна сметка за това сме се подготвяли години наред и това е нашата професия! Открих лекарството, което ме излекува и от там нататък кадетският ми контракт беше песен. Съсредоточих се върху трупането на нови знания и опит с мисълта, че когато дойде денят да имам моя самостоятелна вахта, трябва да съм напълно готов и тогава няма да имам време тепърва да се уча. Затова и моят съвет към бъдещите кадети е да използват пълноценно времето си през първия им рейс, за да са изцяло подготвени, когато станат вахтени помощници. Това ще е единственият им контракт, когато цялото време ще е на тяхно разположение за обучение и усъвършенстване и никога няма да се повтори.

   

   Allure of the seas – настоящият кораб на кап. Румен Йовчев и втория от серията “Oasis”

3. Освен добрата подготовка, какво дру-го Ви даде Военноморско училище?
   Обучението във Военномоско училище е школа за живота пред нас, която се е доказала във времето и е изградила много силни характери и качествени личности. Там се научих да нося отговорност, да спазвам ред и дисциплина, да уважавам и ценя колегите, преподавателите и командирите си, а това са все качества, без който няма как да се развиваш и прогресираш на море. За петте години обучение, срещнах момчета и момичета курсанти от цялата страна и заедно създадохме приятелства, които са за цял живот. Спечелих приятели, на които мога да разчитам по всяко време и за всичко. Но може би едно от най-важните неща, които ни даде Морското е винаги и навсякъде да носим с чест и отговорност и да защитаваме доброто името на българското морячество.
4. Като студент във ВВМУ, представях-те ли си, че някой ден ще бъдете на капитан-ският мостик на толкова голям кораб?
   Едва ли съм си мислел за толкова голям кораб, но имах ясна визия, че един ден ще командвам пасажерски кораб и именно затова постъпих в Морско училище. Неотдавна мой колега ми припомни как през 1989 г. в първи курс раздадох на всички от класното картички на пасажерски кораб, който беше на посещение във Варна и тогава заявих, че един ден ще бъда капитан на такъв кораб. Е, отне ми пет години като курсант и още десет години стаж по контейнеровозите, докато най-накрая, през 2004 г. вече с капитанска степен, най-после постъпих на пасажерски кораб.
5. Съжалявате ли, че поради големите размери на кораба, не можете да го „доведе-те“ до пристанище Варна?
   Питате ме за настоящия ми кораб, Allure of the Seas. Като цяло, съжалявам, че никога не съм влизал с кораб в българско пристанище и освен като курсант, никога повече не съм бил под български флаг. Като дете винаги рисувах кораби с развят голям български флаг на кърмата и разбира се, задължителния жълт комин с червена лента по средата. Така ми се разви кариерата, че запознах директно в чужда компания и така до днес, под флаговете на Кипър, Малта и Бахамите, но не и на България, за голямо мое съжаление. Все пак със себе си винаги нося българско знаме и не пропускам повод да го развея на моя кораб. За последно това се случи на 3-ти Март, когато поканих вси`ки българи от екипажа и няколкото български пасажери да отпразнуваме заедно националния празник на мостика, където оформихме български кът с окаченото знаме и една огромна торта в бяло, зелено, червено.
   

   Отпразнуване на 3-ти Март на мостика на Allure of the seas

6. Мислите ли, че Варна има потенциала да се превърне в основна круизна черноморска дестинация?
   Варна винаги е била основна круизна дестинация в Черно море и ще остане такава, когато пасажерските кораби се завърнат в нашия регион. Всяко едно пристанище, което има в близост международно летище, развита хотелска база, удобен наземен транспорт и възможност за снабдяване на корабите с провизии и гориво, притежава потенциал да се превърне в най-важното пасажерско пристанище на Черно море. Такова пристанище, от където кораби да започват и завършват круизите си. В България имаме три морски пристанища, които притежават всички тези характеристики, но за съжаление все още не можем да убедим круизните компании да ги изберат като основни, начални/крайни дестинации. За това е нужна и политическа воля и визия за стратегическо развитие на черноморските ни пристанища, но тази тема е прекалено обширна и не ми се иска да занимавам Вашата аудитория с нея. До скоро, основните пристанища за региона бяха Истанбул и Одеса, но неблагоприятните политически процеси в Турция и Крим принудиха почти всички оператори да зачеркнат Черно море от своите календари за години напред. Последната силна година за нашите пристанища беше 2014-та за да се стигне то днес, когато преди дни в Бургас, в един ден откриха и закриха круизния сезон с единственото заявено посещение за 2017 година.
7. По време на вашата работа, Вие се срещате с много хора от цял свят. Не Ви ли се струва, че на кораба е събран целият свят на едно място?
   Чувството е точно такова. Всяка седмица на борда има пасажери и екипаж от повече от сто националности. Пасажерските кораби са добър пример за това, как всички народи могат да живеят в пълна хармония и разбирателство, като взаимното уважение и зачитане на раз-личните култури е основният фактор за успешното развитие на световната круизната индустрия.
8. Ще споделите ли с нас някоя интерес-на случка или история от вашата практика?
   Изминаха 23 години от първия ми контракт и за това време съм бил свидетел на множество събития, кои интересни, кои страшни и опасни, кои екзотични и сега не ми е лесно та избера на кое да се спра.
   Но нека ви разкажа за най-опасното си преживяване. Като 3-ти помощник, през 1996 г. рано сутринта на 12-ти април, станах пряк свидетел как Тамилските тигри нападнаха пристанище Коломбо, Шри Ланка с три рибарски моторни лодки. Бяха въоръжени с РПГ-та и автомати и започнаха да обстрелват корабите един след друг. В този момент бях на мостика да подготвям кораба за отплаване и приклекнал на крилото с бинокъл в ръце наблюдавах цялата атака, като в същото време си мислех какво да предприема, ако насочат огъня към нашия кораб. Видях гранатите, които се взривяваха в корпусите и настройките на беззащитните товарни кораби от отсрещната страна на пристанището. Стана истинска морска битка между малък военен катер и една от лодките. Катерът използваше палубното си оръдие, но скоро, под обстрела на гранатометите, беше принуден да обърне и да се оттегли извън пристанището, оставяйки всички на волята или по-точно, на произвола на Тамилите. В крайна сметка всичко завърши благополучно за нас, но не и за Тамилите, от чиито лодки останаха само отломки и мазни петна по повърхността на морето на петдесетина метра от кораба ни. Беше се намесил по-голям и по-добре въоръжен военен катер, които ги обстреля с мощното си оръдие, а в следствие на експлозиите, корабът ни на два пъти се разтресе силно и сякаш подскочи нагоре. При последвалата инспекция на кораба, събрах цяла шепа патрони, множество дървени отломки и дори парчета плат от риза. Вместо сутринта в седем, отплавахме в късния следобед, защото се наложи да обследват корпуса на кораба с водолази за прикачени експлозиви. Капитанът ни беше железен. След отплаването събра целия екипаж в салета, без вахтените. Беше отрупал една маса с твърд алкохол и много храна и се започна едно освобождаване на натрупания стрес, до ранни зори на следващия ден… Имаше защо!
   А иначе, най-много се гордея с личното си участие по спасяването на 58 мигранти от Хаити, които от 22 дена бяха в открито море, без провизии и вода. Това стана на 23-ти август 2012 г., точно когато ураганът Исак набираше сила на не голямо разстояние от нас. Тръгнали с голяма дървена лодка на платна за Маями, но ги срещнахме по средата на Карибско море, южно от Каймановите острови, в посока обратна на целта им. Като офицер по безопасността, командвах спасителната лодка, с която се спуснахме на вода и се отправихме към тях.
   

   Снимки от спасяването на 58-те мигранти бедстващи в морето

   След като се убедихме, че са в бедствено състояние и едва ли биха издържали още дълго в морето с приближаващия се ураган, взехме решение да ги провлачим до кораба и да ги вземем с нас. Това не беше никак лесна работа, имаше вълнение и рискувахме да повредим дървената лодката, когато застане на борд на кораба и да нараним хората на нея. Все пак операцията мина успешно и не след дълго всички 58 човека, сред които осем жени и три деца, се качиха на борда и веднага получиха медицински грижи, храна, вода и нови дрехи. Празната лодка маркирахме с боя, за да е видно от разстояние, че е проверена и няма хора на нея, изтеглихме я на стотина метра от кораба и я оставихме на милостта на Исак. Награда за отлично свършената спасителна операция бяха аплодисментите и ръкоплясканията на нашите пасажери, които ни наблюдаваха от балконите и горните палуби. След няколко дни капитанът получи поздравления и грамота от командващия на американската брегова охрана за успешната морска операция и спасяването на 58 човешки живота. Дълг на всеки моряк е винаги да оказва помощ на море и с нашите действия затвърдих-ме авторитета на екипажа на Allure of the seas и на компанията ни Royal Caribbean International.

       

   В социалните канали за видеоразпространение има подробни материали за това събитие и все още изпитвам силна тръпка, когато ги гледам на компютъра си.

9. Какво ще ни разкажете за вашата професия? Кое е най-вълнуващото в нея?
   За мен всяка минута, прекарана на мостика, е вълнуваща. Като Стаф Капитан имам изключително много и разнообразни задължения, свързани с ежедневните рутинни операции по управление на кораба, както свързани с навигацията и добрата морска практика, така и с успешното опериране и поддържане на хотел-ската част на кораба. Имам и много представителни функции, свързани с множество срещи и мероприятия с нашите пасажери, безбройни оперативки с останалите старши офицери, но каквото и да върша, колкото и да съм зает, никога не забравям мостика и все ме влече натам. Даже и за най-обикновеното кафе, което мога да изпия навсякъде из кораба, аз избирам кафето на мостика – там ми е най-сладко, сред моите колеги навигатори.
   Но най-голямата тръпка е когато маневрирам кораба при заставане на кея и отплаване или когато друг офицер извършва маневрата, а аз го наблюдавам и обучавам. Радостното е, че имам и колеги, които не само обучавам, но от които и аз се уча. На кораба всеки ден е учили-ще и денят е преминал пълноценно, само ако си научил нещо ново. Даже и след седем години на Алюр, продължавам да откривам нови неща, нови практики и никога не си позволявам да ме споходи мисълта, че всичко ми е известно и ясно и няма какво повече да ме изненада.
10. Имали ли сте случай да сравняват кораба с „Титаник“ и имат ли те нещо общо?

    Това сравнение отдавна е направено из Интернет пространството. Широко разпространена е снимката на двата кораба заедно и разликите се виждат отчетливо. Ако говорим за безопасността на кораба, то съвременните пасажерски кораби са в пъти по-добре оборудвани и по-безопасни в сравнение с тези от зората на круизната индустрия. Екипажите подлежат на постоянни тренировки и сертифициране и са подготвени да реагират адекватно при всякаква аварийна ситуация.
    За мен e по-интересно сравнението между първия ми пасажерски кораб, Royal Star и настоящият, Allure of the Seas. Royal Star би се побрал цели 45 пъти в Allure – впечатляващо!

11. Както знаете компанията „Rolls Roys” разработват проект за създаване на изцяло автономни кораби – без екипаж. Мислите ли, че компютърът може да замени човешката преценка и опит на море?
    При последната ми среща с мои колега, обсъждахме точно тази тема. Това са тенденциите и индикациите за бъдещото развитие на морския транспорт, макар в момента да звучат доста екзотично. Поне според мен, повсеместно-то въвеждане в експлоатация на такива кораби би отнело десетилетия. Да, съвсем скоро такива единични кораби ще са факт, но не смятам, че професията ни е застрашена. Дори ако се контролират от разстояние, от брега, пак ще са нужни квалифицирани морски кадри, които дистанционно да ги управляват.
12. За толкова години стаж, на какво Ви научи морето?
    На вяра в доброто и в хората. На увереност в собствените ми умения и квалификация, но не и на сляпа самоувереност. И на това, че животът на море е пълен с възможности, приключения и стойностни спомени и преживявания.
13. Какво бихте казали, какъв съвет бих-те дали на Вашите бъдещи колеги и настоя-щи студенти във ВВМУ?
    Първо искам да ги поздравя за избора им на Висше учебно заведение и професия. Да вярват в себе си, в качеството на подготовката, която им дава ВВМУ и да знаят, че няма кадър на нашето училище, който да е останал без възможност за професионална реализация след завършването му. Едва ли има друг ВУЗ в България, чиито кадри да получават 100% шанс за работа по придобитата специалност.
    И нека помнят, че със своите действия или бездействия отговарят пред предните и бъдещите поколения морски кадри за опазване на доброто име и издигане на реномето на българския моряк.
    Желая им на добър час и много скоро да ни застигнат и да задминат нашите постижения.