Дилемата на полковник Сандлерс или как параходът почти погубил Бомбай…

автор Светослав Георгиев


Публикувано на 22 Май, 2017 в 12:59 AM 1110 0



И до днес, когато става дума за някакви събития от миналото, жителите на Бомбай употребяват изразите „ когато избухна пара-ходът“, „преди експлозията“ и „след есплозията“. Това е спомен за печалните събития от априлските дни на военната четиридесет и четвърта година, когато чудовищна разрушава част от града. И сега още по улиците и в пристанището в източната част на Бомбай могат да се видят следи от разрушени-ята.Старите жители разказват, че в този зло-получен ден извън града, от другата страна на полуострова, където са Малабарските хълмове, седялна пода в колибата си стар обущар, индиец… Изведнъж покривът на колибата се разтърсил и до краката на стареца в земята се забила, както му се сторило, една тухла. В следващия миг откъм изток се дочуло силно бучене. Старецът пипнал „тухлата“ и си изгорил ръката.

Старецът пипнал „тухлата“ и си изгорил ръ-ката. Това било разтопено кюлче злато с тегло 22кг. – едно от 155-те, които били разхвърлени от експлозията при избухването на английския параход „Форт Стайкин“. Когато разбрал по-късно каква е работата, честният обущар предал кюлчето на пристанищните власти.
– Какво ще говорим за кюлчето! – ще ви кажат индийците.
– Тритонна котва на избухналия параход се стоварила върху кораб, който се намирал на километър от мястото на експлозията.

Ето от какво били предшествани тези събития.

На 24 февруари 1944г.
параходът „Форт Стайкин“ с военен товар на борда напуснал английското пристанище Биркенхейд, излязъл в Атлантика, благополучно избегнал срещите с немските подводници, заобиколил Африка и на 30 март пристигнал в пристанището Карачи. Тук от парахода разтоварили няколко самолета, транспортирани на палубата в разглобен вид, и още някакво въоръжение и боеприпаси.


Английският товарен параход „Форт Стайкин“, построен в Канада през 1942г. – транспортен кораб от военните години, имал вместимост малко повече от 7 хиляди рег.т., дължина 140м., широчина 9м. и парна машина с мощ-ност 500к.с. На кораба били монтирани две 12-фунтови оръдия и няколко картечници система „Ерликон“ за защита от нямските подводници и самолети. Единствената запазена снимка на парахода „Форт Стайкин“,
направена от самолет през годините на Втората световна война.

 

След няколко дни в утробата на „Форт Стайкин“ били натоварени 8700 бали пенджабски памук, каучук, сяра и други товари, включително 155 кюлчета злато – по 22кг. всяко, на сума 5 милиона долара. След това корабът вдигнал котва и взел курс към Бомбай, където в

11ч. и 30мин. на 12 април

застанал на вързала до пирс №1 в приливния док-басейн „Виктория док“. Капитанът на пара-хода взел чантата си и тръгнал за управлението на пристнището, където представил секретните документи. От тях се виждало, че е необходимо колкото се може по-бързо да се разтовари корабът – на борда му освен посочения товар се намирал 1395т. силни взривни вещества и 300т. тринитротолуол.
Въпреки срочността и важността на документите, представени от капитана на „Форт Стайкин“, разтоварването на експлозивите за- почнало едва след един ден – на 14 април. Рано сутринта докерите започнали да разтоварват тринитротолуола и боеприпасите от твиндеците на трюм №2 и балите памук от дъното на същия трюм, наредени под екслпзивите.
Монотонният грохот от парните винчове по палубата се разнасял до обяд, докато в пристанището не настъпила обедната почивка. Работата спряла. В трюмовете на парахода оставало още много смъртоносен товар – и тринитротолуол, и 1370т. боеприпаси, наредени в трюмове №2 и 4.
Работата се възобновила в 13:30. Скоро един от индийските докери забелязал дим в трюм №2, издигащ се между два стифа бали. Той съобщил за това на бригадира си, който се втурнал към мистика с вик „пожар“. Екипажът на кораба започнал да размотава пожарните маркучи по палубата. Вахтеният помощник-капитан изтичал на кея да се обади по телефона.
Диспечерът от противопожарната охрана на пристанището бил известен за пожара в 14ч. и 16мин. Той изпратил към „Форт Стайкин“ само две коли, които спрели на първия пирс слeд 7 минути. Тук пристигнал и полковник Сандлерс, англичанин, началник на противопожарната на Бомбайското пристанище. Капитанът на парахода съобщил на полковника, че беглия оглед на горните стифове не дава повод да се предполага, че огънят в трюм №2 е диверсия. Той смятал, че се е самовъзпламенил един от стифовете с памук.
Пристанищните пожарникари взели работата в свои ръце. Те насочили в люка на отворения трюм две мощни стрии вода, без да попитат докерите в кое място на трюма са горящите стифове памук. Ето защо водата, изглежда, не достигала до целта, въпреки че трюмът постепенно се пълнел с вода. Горящите бали изплава-ли от дъното на трюма под твиндека, върху който били наредени боеприпасите и THT…

Изминал повече от половин час, а пожарът още не бил потушен. Тогава Сандлерс по-викал още осем пожарни коли, които пристигнали при горящия кораб след 10 минути. Към 15 часа върху левия борд на „Форт Стайкин“ се появило голямо вишневочервено петно – огнището на пожара било в задната, кърмова част на трюма. Но достъпът дотам бил възможен само от външната страна, и то след разрязването на обшивката. Спешно трябвал оксижен. В пристанището имало само един такъв апарат, но той бил повреден, а и не успели да го поправят.
Пожарът в трюма на „Форт Стайкин“ не се укротявал. Изглеждало сякаш водата, която нахлувала в люка на мощни струи, само разпалвала огъня в утробата на парахода.
Полковник Сандлерс стоял на палубата на горящия параход, заливана от водата, и реша-вал явно най-трудната и както се оказало – последната задача в живота си.
Скъпоценното време изтичало… Най-правилното решение  било да се изкара параходът на външния рейд (преди настъпването на отлива). Трябва да се има предвид, че „Форт Стайкин“ се намирал в приливно-отливен док-басейн, шлюзовите врати на който се отваряли само при голяма вода. Наитина за изтеглянето на „Форт Стайкин“ от док-басейна били необходими влекачи, тъй като парната машина била частично разглобена. Въпреки това корабът можел да бъде изкаран от дока с влекачи, докато позволявала водата. Той бил акостирал почти срещу шлюзовите врати на дока! Но скъпоценното време било вече загубено. Имало още два изхода: да се продължат опитите за потушаване на пожара или да се потопи корабът в дока до кея.
Събралите се на борда на „Форт Стайкин“ началници на различните пристанищни служби само давали съвети и идеи на капитана, от които му се замаяла главата. Тук вече нямало нужда от съвет, а от заповед за незабавно потопяване на парахода. Но такава заповед не била дадена… Полковник Сандлерс се уплашил от риска. Той заповядал да продължи гасенето на пожара.

15ч. и 45мин.
силният дим, който излизал от трюма на „Форт Стайкин“, станал изведнъж черен. След това от люка до върха на мачтите се извил ярък пламък, който веднага изчезнал.

15ч. и 50мин.
екипажът на парахода напуснал кораба и побягнал към портала на пристанището. Моряците разбирали по-добре от Сандлерс, че „Форт Стай-кин“ ще избухне всеки момент. Бордовете на парахода светели вече с вишневочервен цвят, покрай цялата му водолиния от водата се издигала пара. Над дока-басейн, в който се намирал корабът, се появил тъмен облак от дим.

В същото време работата в пристанище-то вървяла нормално – от рейда отново шетали катери, влекачите теглели баржите, разнасял се грохотът на винчовете. Вестта за надвисналата опасност още не била успяла да се разпространи сред пристанищните работници. Пожарът на „Форт Стайкин“ не привлякъл особено внима-нието на индийските докери – в онези години пожарите по корабите, натоварени с памук, били доста често явление в Бомбйското пристанище. Пожарникарите продължавали да наливат вода в трюма на парахода…

16 ЧАСА И 06 МИНУТИ


Селяните работещи в полето на 20 мили от града, неочаквано почувствали с учудване мощен порив на горещ вятър. След няколко секунди до ушите им достигнало откъм града силно бучене. „Форт Стайкин“ избухнал в 16ч. и 06 мин. За някакъв миг параходът изчезнал сред облаци дим и пламъци. Стоманени останки от корпуса, части на парната машина, сандъци със стока, бали памук, кюлчета злато и обезобразени човешки тела били изхвърлени на височина 300м. и падали оттам върху града. В бетонният пирс, до който бил пристигнал параходът, срещу мястото на втория му трюм се образувала огромна яма. Осемнадесетте пожарни коли били издухани от пирса били издухани, като трохички хляб от масата. Пожарникарите, намиращи се на борда на парахода и на кея, изчезнали. По-къс-но намерили само металните им каски.
За силата на експлозията може да се съди дори по фкта, че някои отломки от парахода прелетели по въздуха почти километър, а един от парните котли на кораба се озовал на една от градските улици на 900 метра от мястото на експлозията.
Никой не могъл да обясни защо след експлозията кърмовата част на „Форт Стайкин“ оцеляла, като легнала на дъното на док-басейна. В четвъртия трюм, в тази част на парахода, останали още 800т. взривни вещества…

НИЩО НЕ Е СВЪРШИЛО…

 

В 16ч. и 33 мин. последвал втори взрив. Очевидците твърдят, че той бил по-силен от първия. Достатъчно е да споменем, че кърмата на „Форт Стайкин“ заедно с 12-фунтовото оръдие на юта прелетяла над складовете на височина 14м. и паднала на пътя на 200м. зад портала на пристанището. След втората експлозия в бетонния пирс се появила втора яма.

РАВНОСМЕТКА

Последствията от двете експлозии били ужасни. В док-басейна „Виктория“ и в съседния „Принц“ били унищожени и извадени от строя около тридесет кораба. Акостиралият до кърмата на „Форт Стайкин“ английски товарен пара-ход „Джапаланда“ с вместимост почти 4000 рег.т. бил изхвърлен от експлозията върху покрива на склада. Били запалени 12 кораба, а 18 търговски и 3 военни кораба били потопени или силно повредени. Общият регистров тонаж на повредените кораби възлязъл на повече от 50 000т.
От експлозиите били разрушени над 50 пристанищни склада, а съхраняваното в тях зърно, боеприпаси и военна техника били разхвърляни по цялата територия на пристанището. Раз-хвърчалите се горящи бали памук и нагорещените парчета предизвикали многобройни пожари. В дима се разнасяли експлозии – избухвали складовете със снаряди… Всичко това ставало на половин миля от града.
Горящите бали памук падали върху дър-вените къщи на Бомбай и предизвикали пожари в самия град. Раздухван от силния мусон, пожарът в пристанището се разпространявал на север към центъра на града. Бомбай бил запла-шен от смъртна опасност. Вечерта заревото над опустошеното пристанище се виждало на 75 ми-ли в морето. Противопожарната служба на града се оказала безсилна да ликвидира тази адска клада.
Битката за Бомбай продължила три дни и три нощи. Градът бил спасен благодарение на това, че в „мъртвата зона“ с широчина 500м. били взривени всички здания, които могли да подсилят огъня. Последните огнища на пожара угаснали към 1 май 1944г.
Броят на жертвите от бомбайскат катастрофа е неизвестен, както и точният брой на жителите на този огромен пренаселен град. То-гава били взети под внимание само жертвите, регистрирани от моргите и болниците. По официални данни – 1500 убити и над 3000 ранени. Никой не знае броя на безследно изчезналите.       Наложило се пристанището да бъде построено отново, да се възстановят 6 мили жп линия, електрическата и телеграфна мрежа. Щетите, нанесени от експлозията на „Форт Стайкин“, не били точно пресметнати. Ориентировъчно се приело, че те възлизали на 1,5 милиарда американски долара. Бомбайското пристанище било затворено до 28 октомври 1944г.

ЗАЩО СЕ СТИГНАЛО ДО ТАМ?

Каква била причината за пожара на „Форт Стайкин“? Защо в продължение почти на два часа пожарът на парахода останал незагасен?
Назначената от правителството специална комисия за разследване причините за катастрофата не могла да установи точната причина за възникването на пожара. Според нея появата на огъня могла да бъде причинена или от само-възпламеняване на памука, или от хвърлена в трюма угарка. Тъй като пожарникарите не знаели точното място на горящите бали памук в трюма, те наливали вода в товарния люк, без водата да стига целта си.
А каква била истинската причина за пожара?
Причината за експлозията на парахода било нарушаването на елементарните норми на безопасност при товаренето на „Форт Стайкин“. В никакъв случай не трябвало да се товарят в един трюм тринитротолуол, боеприпаси и памук, който както е известно, заема второ място след въглищата по процента на вероятност от самовъзпламеняване.
Фаталната грешка на администрацията на Бомбайското пристанище била в това, че тя вкарала взривоопасния кораб в док-басейна, препълнен с други кораби, при това в пристанище, което всъщност представлява едно цяло с града. Кораб като „Форт Стайкин“ трябвало да бъде разтоварен на външния рейд далеч от пристанището. След като започнали разтоварването на „Форт Стайкин“ сред десетките други кораби, пристанищните власти на Бомбай даже не се по-грижили да уведомят екипажите им и пристанищните работници за необходимите мерки за безопасност. На върха на фокмачтата този параход съгласно с международните правила трябвало да вдигне червен флаг, означаващ по еднофалажния код на сигналите „Имам опасен товар на борда си“.
При гасенето на пожара на парахода „Форт Стайкин“ липсвало централизирано ръководство на противопожарните команди. Началникът на противопожарната служба нямал пълномощия за вземането на решение за изтеглянето на кораба от дока или за неговото потапяне до кея. Нито капитанът на пристанището, нито командващият военноморските сили в Индия били известени, че е необходимо корабът да бъде изкаран от дока на рейд или да бъде потопен до кея. Съгласно с правилата, действащи през време на война, всеки един от тях имал право да разреши това.
Освен това можеше да бъде предотвратена втората експлозия на борда на злощастния параход, ако след възникването на пожара в трюм №2 бяха незабавно затворени люковете на трюмове №2 и 5, разположени в кърмата зад надстройката. Това не било направено и памукът в кърмовите трюмове също се запалил. Поради това боеприпасите, наредени по твиндеците, се нагрели и експлодирали…
И накрая – фаталната роля в тази история изиграла нерешителността на началника на противопожарната служба в Бомбайското пристанище полковник Сандлерс. Ако той, виждай-ки, че е невъзможно корабът да бъде изкаран на рейда, беше поел отговорността и беше заповядал да се потопи „Форт Стайкин“ до кея, катастрофата не би станала.

 

 

Из книгата на Лев Скрягин
„Тайните на морските катастрофи“

 

 

 

 

Вашият коментар