Аралско море – морето от пясък

автор Андреана Иванова


Публикувано на 08 Май, 2017 в 1:44 AM 2019 0



Аралско море се намира в Централна Азия, на границата между Узбекистан и Казахстан. В превод името му означава „море от острови“, поради някогашните 1 100 острова намиращи се в него. Но какво е накарало четвъртия по големина безоточен басейн на Земята, с площ от 68 000 кв. км, да пресъхне, кой го е позволил и какви са последствията от това? През 30-те години на ХХв. Съветският съюз започва свръхамбизиозен проект за масово отглеждане на памук, ориз, зърнени култури и пъпеши, с цел да се създаде поминък за населението – въпреки че районът е твърде сух и крайно неподходящ за тази дейност. Започва строенето на напоителни канали, които да захранват посевите, без да се мисли за екологичните последици, до които това ще доведе. Създаденият поминък се развива успешно, Узбекистан става най-големият износител на памук в света, но с развитието му нараства и нуждата от вода за селско стопанство.Така 90% от водното течение се отклонява за напояване, което включва реките, вливащи се и подхранващи Аралско море– Амударя и Сърдаря. Те са пренасочени, а до морето достигат просто две бавнодвижещи се поточета.

От 1961г. насам морето започва да губи обем, оставяйки зад себе си единствено солена пустош. Количеството вода, което го захранва годишно е едва 5 куб. км при необходимите за поддържането му 60 куб. км и се набавя главно чрез подпочвените води. Това занулява шансовете от предотвратяване на бедствието. До 1970г. нивото на морето спада със средно 20 см годишно, след 1970г. достига до 50-60 см годишно, едно десетилетие по-късно нивото продължава да спада с 80-90 см всяка година. В периода от 1960г. до 2000г. нуждата от напояване се удвоява, заедно с производството на памук, разбира се. През 2004г. площта на морето е 25% от първоначалния му размер, а само три години по-късно морето се свива до 10% от първоначалния си размер и се разпокъсва на четири езера –  Северно Аралско море, Югоизточно и Югозападно Аралско море и едно малко езеро между тях. Северно Аралско море е частично възстановено след построяването на язовир, но южната част на морето продължава да намалява. През 2009г. източната част на Южно Аралско море е почти пресъхнала, а западната представлява тънка ивица от вода. Сателитни снимки на НАСА направени през август 2014г. показват, че някогашният източен леген е напълно изчезнал. Днес на негово място се простира безплодна пустиня – Аралкум.

Пресъхването не е изненада за руснаците, те дори очакват това да се случи много по-рано. Още през 1964г. Александр Асарин говори за хидропроекта и пояснява: „Това беше част от петгодишни планове, одобрени от Министерски съвет и Политбюро. Никой на по-ниско ниво не посмя да каже нищо, въпреки че ставаше дума за съдбата на морето.“ Реакциите относно проблема са разнообразни. Някои съветски експерти дори си позволяват да нарекат Аралско море „грешка на природата“, а други успокояват съвестта си с думите „очевидно е, че пресъхването е неизбежно“. Все пак проект с цел възстановяване на морето е предложен – води от друг водосборен басейн в региона да се пренасочат към Аралско море чрез огромна система от канали. Но поради отрицателното обществено мнение в Русия и стойността на проекта, възлизаща на между 30 и 50 милиарда щатски долара, федералните власти се отказват и не го осъществяват.

Цялото море е силно замърсено, най-вече поради свръхсекретните опити с биологично оръжие в бившата съветска лаборатория на вече несъществуващия остров Возрождение. Точната история и факти около острова него са все още неясни, но чрез научни експедиции е доказано наличието на био-агенти, които са тествани там, включващи най-различни вируси и токсини. През 1971г. изкуствено разработена в базата едра шарка достига близко минаващ кораб, което позволява на вируса да започне да се разпространява в град Арал, Казахстан. Десет души били инфектирани, от които трима умират. Налага  се ваксинацията на над 50 000 жители. След разпадането на Съветския съюз базата е изоставена. Територията, на която някога се е намирал “Островът на Възкресението“ е спорна и се дели между Узбекистан и Казахстан.

След 1991г., когато Узбекистан придобива независимост, правителството не се отказва от съветската политика на използване на земите и продължава да поддържа напоителната система. Много от каналите и обаче, били построени некачествено и голяма част от така ценната за региона вода протича или се изпарява. От 30 до 75% е похабената вода от най-големият канал в Централна Азия – Куаракум. Ротация на културите не се спазва, което води до изтощаване на почвата и необходимост от използването на пестициди и торове – до 20 пъти над обичайното. Отичането на водата от полето замърсява околността с химикали и създава сериозни екологични и здравословни проблеми.Последиците, които този план за икономическо развитие довежда след себе си, са драстични за населението и природата.

Следва екологична катастрофа, която засяга Централна Азия. Пресъхването на Аралско море променя климата на целия регион, правейки го по-континентален. Лятото става по-сухо и горещо, а зимата по-студена и продължителна. Екосистемите на Аралско море и делтите на реките, вливащи се в него, са почти унищожени. Силни ветрове образуват бури, които разпръсват тонове токсични химикали, пестициди, морска сол и пясък в околността и замърсяват големи по площ територии. Тези прашни бури са ускорили нормалното ниво на топене на ледниците 12 пъти. Растенията започват да умират, поради голямото количество сол, на което са изложени, и се налага промиването с вода най-малко четири пъти на ден, за да се обезсолят почвите.

Малкото останала в морето вода е замърсена с различни видове селскостопански пестициди, торове. Неблагоприятната екологична обстановка става предпоставка за появата на вродени малформации и смъртност при децата – 75 на 1000. Наблюдава се висока честота на  чернодробни, белодробни и очни проблеми сред населението. Респираторни заболявания, сред които и туберколоза, рак, храносмилателни проблеми, анемия, инфекциозни болести стават често явление.

В своя разцвет рибната промишленост в Аралско море е осигурявала 40 000 работни места и е съставлявала 1/6 от целия улов на Съветския съюз. Но рязко намалелия приток на прясна вода в морето води до многократно повишение на солеността, поради което измират много видове флора и фауна. Промишленият риболов губи стопанско значение, закриват се няколко пристанища, както и фабрика за рибни консерви. Днес рибарските селища са превърнати в гробища за кораби, а някои от пристанищните градове, които преди половин век са се намирали на брега, днес са на 50 км от водата. Рибарските лодки стоят разпръснати на сухата земя, която в миналото е представлявала море.

Бъдещето на Аралско море и отговорността за оцеляването му лежат в ръцете на пет страни – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан. През 1994г. те приемат програмата ASBP – Aral Sea Basin Program, чиито четири цели са: да се стабилизира околната среда около морето, да се реабилитира района на бедствие, да се подобри използването на водите на басейна и да се учредят институции на регионално и национално ниво, които да следят развитието на самата програма. Много идеи за решаване на проблема са били предложени през годините – подобряване качеството на напоителните канали, поставяне на инсталации за обезсоляване, таксуване на земеделците за използване на водата от реките, засяване на други култури или сортове памук, които изискват по-малко вода, използване на по-малко химикали.

Казахстан прави много опити за спасяване на морето – 13 километровата дига Кок–Арал построена през 2005г. и финансирана от Световната банка, позволява на водата от р. Сърдаря да се натрупва и бавно да съживява Северно Аралско море. Но южната част на Аралско море, която се намира наполовина в Узбекистан, е до голяма степен оставена на произвола на съдбата. Единственият й приток е излишната вода от северната част на морето, която периодично се влива. Обмисляно е  прокарването на канал между двата басейна, но липсва политически ентусиазъм за това. Узбекистан вместо това е заинтересован от търсенето на петрол по територията на някогашното море.

Сформиран е Международен фонд за спасяването на Аралско море, който има за цел да финансира бъдещи програми за спасението на морето и екологичните проблеми. Този фонд има известен успех, успява да проведе съвместни срещи със засегнатите страни, както и осигурява бъдещо финансиране на проекти от Световната банка. Работи се по проект на държавния комитет по опазване на природата на Узбекистан за засаждането на гора на площта на бившия солен водоем. Но всеки опит за помощ е изправен пред множество предизвикателства и изисква време, което морето няма.  Повечето специалисти не могат да предложат ефективно решение за възстановяване на нивото на водата, а и днес вече малко може да се направи. По последни данни Аралско море не може да бъде спасено. За четвъртия по големина безоточен басейн на планетата днес е по-уместно да се говори в минало време, за него напомнят само архивните снимки.

  

Снимки: Интернет


Вашият коментар