Интервю с ГЕОРГИ ИВАНОВ – космонавтът, който искаше да стане моряк

автор Светослав Георгиев


Публикувано на 10 Април, 2020 в 9:44 AM 384 2



На тази дата преди 41 години България става космическа държава, като Българската телеграфна агенция предава:

„В полет – Союз-33“, е кратко: „Москва, 10 април (ТАСС-БТА). На 10 април в 20,34 часа московско време от космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз-33“ за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата „Интеркосмос“, пилотиран от международен екипаж в състав: летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов“

Това е първият полет на български космонавт, което е резултат на дългогодишна подготовка и съвместна космическа програма.

Георги Иванов завършва Военното училище в Долна Митрополия, инженер-летец, пилот първи клас. Бил е командир на звено и командир на ескадрила.  На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време, е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж. Командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“. С резервен двигател космическият кораб е приземен от екипажа след прекарани в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута.

След промените през 1989 г. Георги Иванов се занимава с бизнес. Съосновател на авиокомпанията „Ер София“ през 1991-ва. Народен представител в три парламента. Автор на книгите „Полети“ и „Време за полети“. Хобитата му са ски, пчеларство, голф.

Представяме ви нашето интервю с генерал Георги Иванов – първият български космонавт:

 

  1. Що за човек е 92-ят космонавт и какво бихте казали за него?

Този въпрос трябва да отправите към хората, които ме познават, към моите колеги, съвипускници или тези, които живеят с мен. Аз съм един обикновен земен човек.

  1. Как мина Вашето детство и кога се роди любовта към летенето?

От разстоянието на времето, мисля, че съм имал едно безгрижно, щастливо детство.

Роден съм в гр. Ловеч. Живеех в стария град, кв. Вароша. Природата на града е уникална, високи скалисти хълмове, между които река Осъм вие своята снага. Всички тези места, пещерите, които реката е издълбала беше естествен декор за интересни игри и лудории с моите приятели от града.

Имах добри и много трудолюбиви родители. Бяха строги, но аз чувствах тяхната обич и загриженост. От тях научих отрано, че човек трябва да се труди, да бъде почтен и честен, да се бори за осъществяване на своите мечти. Те не се съпротивляваха да участвам в курсовете по авиомоделизъм, по парашутизъм, по безмоторно и моторно летене в Аероклуба в град Ловеч. Постъпих и във ВНВУ ”Г.Бенковски”. По-късно в годините като родител вече, си дадох сметка, че не им е било лесно да приемат тези мои налудничави идеи.

Любовта към летенето?! Като малък мечтаех да стана моряк, може би под въздействието на многото романтични книги за мореплаватели, които тогава четях. Исках да постъпя в тогавашното Нахимовско училище, но не ми провървя, тъй като в годината, когато дойде време да постъпя, то беше закрито, и аз продължих образованието си в гимназия. Точно тогава в Ловеч работеше самолетен завод, който произвеждаше български самолети “Лаз”, конструкция на проф. Лазаров. Всеки ден над град Ловеч летяха произведените самолети. Изпитателят Петко Попганчев правеше изумителни фигури близо до скалите на “Строгеш”, а ние малчуганите го наблюдавахме от най-високото място над града. Тези фигури завладяха завинаги душата и сърцето ми.

  1. Ще ни разкажете ли за Вашата подготовка? Какъв трябва да е и какво трябва да знае и може един космонавт?

През 1977г. беше обявен подбор за космонавти. Аз бях военен пилот и естествено ме теглеше Космосът. Кандидатствахме повече от 500 летци. От медицинските прегледи постепенно отпадаха мои колеги и приятели. Накрая останахме двама. Заедно с Ал. Александров заминахме през пролетта на 1978г. в Звездното градче край Москва. Преминахме едногодишна подготовка за полет в Космоса. Всичко беше ново за мен, но и много интересно. Трябваше да научим в детайли сложната космическа техника и как работим с нея. Тренирахме на тренажорите, които са едно към едно с космическите кораби. Изучавахме научните експерименти и тренирахме с приборите, създадени от българските учени от БАН.

  1. Подготовката Ви е била много тежка. Имало ли е моменти, в които сте искали да се откажете?

Да, реално подготовката не беше лека – работехме по 10-12 часа. Имахме малка почивка за обяд. Почивен ден беше само неделя.

Никога не ми е минавало през ум да се откажа. От една страна отговорността, която ми е възложена от нашата държава, но от друга шанса да полетя в Космоса и да осъществя най-голямата си мечта в живота ми, ме зареждаха с енергия!

  1. Какво беше чувството, когато чухте от комисията в Байконур, че майор Иванов ще лети в космоса?

Налагало ми се е много пъти да отговарям на този въпрос, но и днес, 36 години от полета, ми е много трудно да намеря точните думи за отговор.

  1. Що за човек беше Николай Рукавишников – човека, с който летяхте в Космоса?

И днес много ми липсва този прекрасен човек и близък приятел. Той беше отличен инженер и затова още от студентската скамейка започва работа в конструкторското бюро на гениалния руски учен и създател на ракетно-космическата руска техника Сергей Павлович Корольов. Преди нашия полет, Николай Рукавишников е имал два нелеки космически полета. Отличен професионалист, добър и спокоен човек. Благодарение на тези му качества и нашият полет завърши успешно.

  1. Разкажете ни как мина полетът Ви и кой е най-яркият Ви спомен от него?

Много е разказано и написано за нашия полет на “СОЮЗ” 33, затова ще бъда лаконичен.

Труден полет. На 3 километра от станция “Солют” 6, с която трябваше да се стиковаме, в този момент отказа основният двигател на космическия полет, с който се изпълняват всички маневрирания в Космоса, сближение и стиковане със станцията. С него се намалява скоростта от първа космическа, за да се завърнем към Земята. Наложи се Центърът за управление на полетите да вземе много сложно и отговорно решение, тъй като имахме само един резервен двигател, но и той се оказа наранен след взрива в основния двигател. С помощта на генералния конструктор на Космическите кораби “Союз” Юрий Павлович Семьонов, беше взето най-правилното решение. При завръщането към Земята имахме така нареченото претоварване от 8-10 единици за около 2 минути.

Най-яркият спомен?! Помня всички детайли от нашия полет – от старта до кацането, но мирисът на земя, на степ при приземяването ни и до днес усещам.

Видео за полета на първият български космонавт:

  1. Вашето хладнокръвие е легендарно. Имали сте проблеми по време на полета. Разкажете ни за случката през Вашите очи – какво си помислихте тогава, как се справихте със ситуацията?

Не знам дали е било хладнокръвно? Ние бяхме подготвени, “проиграли” десетки пъти повече от 200 нещастни ситуации, които е възможно да ни се случат в полета. Този отказ също. Нямаше паника, ние знаехме точно какво всеки от нас трябва да прави и това помогна за нашето спасяване.

  1. Какво се промени във Вас след този невероятен полет?

Ще кажа лично за мен. Да видиш нашата родна планета Земя, която е красива, но и малка и уязвима в космическия безкрай, не може да не те промени. От Космоса не се виждат изкуствено създадените държавни граници. Планетата ни е покрита с бяла пелена от облаци и синьо-зелени морета и океани. Забелязват се огромни мъгли и смог, с които цивилизацията я е опасала.

За съжаление много малко се прави за опазването на природата. Продължаваме да я замърсяваме и унищожаваме. Това чухме от наскоро проведената среща в Париж, посветена на климатичните промени. Затова моя призив е: Нека бъдем по-добри, да пазим нашата родна Земя, за да я има за нашите деца, внуци и правнуци, за човешката цивилизация!

  1. Вие сте пример за българското общество, човек удостояван с редица звания и награди – чувствате ли се герой?

Не се чувствам герой. Слава Богу нямам мания за величие. Чувствам се много уютно като обикновен човек, който е имал щастието да сбъдне мечтата на живота си.

  1. За какво мечтаехте, докато бяхте на 20 години и за какво мечтаете сега?

Вече казах, че на 18-20 години мечтаех да стана военен пилот. А сега? В личен план да живея спокойно с моето семейство. Но трудно мога да отделя от това огромното ми безпокойство за нашата страна, за многото бедни хора у нас, за хилядите талантливи млади хора, които напускат България.

Мечтая си това да се промени, защото имаме потенциал, защото ако тези младежи се върнат от чужбина, ще се родят много българчета, ще има производство, наука, в това число и космическа, ще има и трети, и не само трети български космонавт.

  1. Какво ще кажете на младите хора, нашите читатели, за които Вие сте далечен и недостижим стожер?

Бъдете здрави, трупайте знания и опит, защото от разстоянието на годините знам, че няма да имате по-подходящо време за това. Борете се за сбъдване и на най-смелите си мечти! Обичайте България!


Вашият коментар